Таваните на директните плащания са първата тема, по която се обединиха всички участници в днешната среща между представители на четири политически партии, които проведоха консултация за бъдещите приоритети в ресор Земеделие. Остана да се уточни в следващи разговори размерът на този таван, но по време на срещата Кирил Петков, съпредседател на ПП „Продължаваме промяната“ предложи стопанствата с размер над 15 000 дка да не получават директни плащания. Мотивът му бе, че фермери, притежаващи над 15 000 дка нямат нужда от субсидии, а средствата трябва да се насочат към други области, където нуждите от финансиране са по-големи. В момента до голяма степен субсидираме хляба на Египет, каза още той. 100 000 евро пък е другият размер на таван за плащанията, който бе споменат по време на опознавателната среща. Имаше предложение и за прогресивен таван, направено от ПП „Има такъв народ“.
Възстановяване на магистралните водопроводи на напоителните системи в страната
Домакините от „Продължаваме промяната“ предложиха още в страната да се изградят 6 събирателни пазари, в които да се събират плодовете и зеленчуците от съответните региони, вносната стока да пристига там пломбирана още на границата, а камионите да се отварят в центровете, откъдето ще пазаруват и търговските вериги и по-малки търговци. От партията подкрепят ревизия на съществуващото законодателство в областта на поземлените отношения.
Подкрепяме необходимостта от изграждане на магистрални водопроводи, които са извадени от земята преди години, те трябва да бъдат възстановени, каза експертът от Продължаваме промяната Иван Христанов. Друг проблем в тази област са твърде дългите административни процедури от подаване на документи за разрешение на водоползване. Той посочи позицията на неговата партия, че напояване и управление на водните ресурси трябва да бъдат обвързани с ефективност, разхищението на вода да бъде прекратено и освен това е необходимо да се възстанови разговора кое е добре за водните и почвените ресурси.
Темата за възстановяване на хидромелиоративните системи беше засегната и в изказването на Пламен Абровски от ПП „Има такъв народ“. Бившият председател на Земеделска комисия в последното Народно събрание апелира да се помисли отново за възможностите да се финансира рехабилитацията на част от напоителните системи с парите по Плана за възстановяване и устойчивост.
Той напомни, че предстоящия програмен период вероятно ще бъде последният с познатото досега финансиране, затова е от изключително важно да помогнем на нашите земеделски производители да бъдат конкурентни, субсидиите да са средства, допълващи дохода, а не да бъдат основно финансиране.
Верига от общински земеделски магазини може да помогне на малките фермери
Създаването на верига от общински земеделски магазини е една от практичните идеи на партията, така че малките производители да имат достъп до пазарите, а купувачите да бъдат сигурни, че получават чисти продукти от дребни производители. В района на Монтана, откъдето Абровски е народен представител, вече има подобно място, в което общината работи с малките производители. Другото предложение е да се структурират всички браншови организации като единен партньор, а това единно браншово обединение да може да поеме несвойствена за държавата дейност, да организира курсове по линия на ПРСР, както и да предлага консултантски услуги. Финансирането на подобно обединение може да стане през т.нар. бели петна. За тях в момента се плаща наем от земеползващите ги, може да се определи една минимална сума за всеки декар, която да отива за финансиране на тази организация, без държавата да харчи за това нито лев. 
Финансов пакет за едрите фермери и регионални бюджети на ниво област
Ако остане наличен финансов ресурс, с цел гарантиране на достъпа на финансиране да се обмисли за гарантирани регионални бюджети за инвестиции на ниво област според нуждите на самите земеделски производители. Освен това да има финансов пакет само за големите фермери. Немислимо е стопанин на десетки хиляди декари да се конкурира заедно с пчелар със сто кошера, поради различните потребности и цели. Абровски призова и за ефективно използване на земеделските земи. „В момента в България се води война за земя, има нужда от поземлена реформа, преминаване от едногодишни към арендни договори със 7 годишен срок на действие“, каза още той по време на срещата. Според него е необходимо да се въведе забрана за даряване на идеални части земи, освен ако получателят не е от роднина, защото по този начин се краде земя. Категорично е нужно да има Закон за комасация на земеделските земи, потвърди експертът със сериозна европейска експертиза.
Инвестиция в аграрна наука и образование
Представителите на ПП Продължаваме промяната поставиха акцент и на аграрната наука и образование. „Знанието ще определи дали ще добим един тон или 10 тона продукция от единица площ“, каза Христосков. Той предложи финансите в тази област да се насочат така, че да достигат от детската градина до научните работници в ССА и БАН и да не се правят повече компромиси в образованието. Инвестициите в хора и в материална база, стипендии за учащите, подобряването на материалната база в училищата, всичко трябва да се направи така, че земеделието да бъде привлекателно. Той напомни, че земеделските гимназии са прехвърлени към Министерство на образованието и от 26, 13 са вече затворени.
Насърчаване на биопроизводството е другата тема около, която се обединиха всички участници в разговорите. От Демократична България поискаха да има компенсаторно плащане по отношение на загубите на добивите в този подотрасъл.
Необходимост от пазарно ориентирано производство е другата консенсусна тема. Иновации в селскостопанската наука, актуализация на Аграрната стратегия, насърчаване на връзката между туризма и земеделските производители, както и въвеждане на екоуслуги, свързани с опрашването в пчеларството и специална политика в ползването на земеделие са част от другите теми, по които се постигна съгласие.
Регулиране на пазара на храни, добивани в домашни условия, облекчаване на мерките за продажба на микропроизводители, подобряване на възможностите за първично производство, развитие на регионални хъбове и центрове, достъп на микропроизводители до пазарите, също бяха посочени като общи цели.
Създаването на държавна агенция, която да формира политики по климатичните промени остана за по-нататъшна дискусия и обсъждане.
