Предизвикателство №1: Как ще изхраним света през 2050?

Васил Русев
Васил Русев
5 Минути

Едно от най-големите предизвикателства на 21 век е как устойчиво да се изхрани нарастващото световно население с по-малко вода и торове, на намаляваща площ, въпреки достигнатите максимални добиви, заплахите от вредители и заболявания и променящия се климат.

На годишната среща на Американската асоциация за напредък на науката (American Association for the Advancement of Science -AAAS) на 16.02.2019г., в Мариът Уордман парк, бяха представени последните достижения за справяне с глада чрез открития в селското стопанство, информира “ОфНюз”.

“Тазгодишната среща е на тема “Науката, преминаваща граници”, идеята за тази сесия е да се акцентира върху интердисциплинарни проучвания, преминаващи през границите на познанието, с крайната цел да се преминат и географските граници и да се достигнат малките фермери в Африка”, обяснява Лиса Ейнсуорт (Lisa Ainsworth), учен в щатския Департамент по Земеделие и земеделски проучвания (USDA-ARS) и преподавател по биология на растенията в Университета на Илинойс.

Наскоро Ейнсуорт е наградена за 2019 с Наградата на националната академия на науките за хранителна и земеделска наука.

Говорителят на сесията, Доналд Орт (Donald Ort), професор по биология на растенията и науки за посевите от същия университет говори за глобалната безопасност на храните и скорошен пробив в науката, според който добивите могат да се повишат с 40%, избягвайки проблем, който тормози повечето хранителни култури.

“За да произведат храната ни, растенията правят три ключови неща – улавят слънчевата енергия, използват я, за да произвеждат биомаса и отклоняват колкото се може повече от тази биомаса в растителни част като царевични зърна или картофи”, отбелязва Орт.

“В последния век, растениевъдите успяха да извлекат максимума от първата и третата стъпка, като сега предизвикателството пред нас е да се подобри процесът, наречен фотосинтеза, при който слънчевата светлина и въглеродният диоксид се свързват, за да се подобри растежът на растението и да се посрещнат нуждите на 21 век”

Този труд е част от международния изследователски проект “Осъществяване на повишена ефективност на фотосинтезата (Realizing Increased Photosynthetic Efficiency – RIPE), подкрепен от редица институции, за създаване на растения, които фотосинтезират повече, за да повишат устойчиво световното производство на храна.

“Земните растения са еволюирали с биохимична грешка, при която фотосинтезният ензим често улавя кислород вместо въглероден диоксид, което налага нуждата от цикличен и енегетично скъп процес, наречен фотодишане, за да се елиминира тази грешка”, обяснява Орт, който е също и заместник директор на проектът RIPE.

“Растения като соята и пшеницата губят повече от 30% енергия, произведена чрез фотосинтеза, за да поправят тази грешка, но моделизирането на процеса показват, че може да се създадат преки пътища, при което тези загуби да се намалят и енергията да се инвестира обратно в растеж.”

Учените използват гени от водорасли и тиква, за да създадат три алтернативни пътища за заместване на естествения път на фотодишане при тютюн. Той е използван като моделно растение, за да се докаже методът, преди учените да прехвърлят технологията върху посеви, които изискват повече усилия и време, за да бъдат променени и изследвани. Сега методът се прехвърля върху увеличаване на добивите на култури като соя, фасул, ориз, картофи, домати и патладжани.

“Невероятно е, когато си помислим колко калории се губят годишно по света заради фотодишането,” коментира Орт.

“Ако успеем да си възвърнем дори част от тях, ще бъде огромен успех в борбата да изхраним 9,7 милиарда души пред 2050.”

Разбира се, Орт предупреждава, че ще отнеме 15 или повече години докато тези технологии бъдат превърлени върху посевните култури и получат регулаторни разрешителни за приложение от фермерите. RIPE и спонсорите му са отдадени на идеята, когато дойде този момент да осигурят достъп без такси до тази технология на малките фермери, особено в Субсахарска Африка и Югоизточна Азия.

Avatar photo
Автор: Васил Русев
Васил е журналист в уебсайт и списание „Агрозона“ от август 2018 година. Роден е през 1983 година в Пловдив. Възпитаник е на Националната професионална гимназия по горско стопанство "Христо Ботев" в град Велинград и на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи като журналист от повече от 10 г., а опитът му е съсредоточен в длъжностите - репортер, редактор и водещ. Личните му интереси са свързани с историята, политиката, природните процеси и спорта.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА