Тематична среща за обмен на опи и знания между фермери и преработватели на етерично-маслени култури (ЕМК) организира в края на миналата седмица Национална селска мрежа. По време на събитието, което се проведе в Балчик се проведе много активна дискусия между участниците, тъй като темата е една от най-горещите в последните години.
Производителите подхождат вече предпазливо към отглеждането на ЕМК
„Срещата беше наситена с опити и коментари, свързани с диверсификацията на основното производство, което страда последните няколко години от ексетремните метеоролигични условия. Обсъдиха се умения в отглеждането на различни видове етерично-маслени култури. участниците в срещата, които споделиха различен опит, свързан с диверсификацията на основното производство на полски култури с етерично- маслени такива, целяща постигането на по-ефективно и рентабилно производство. Участниците обмениха помежду си знания и резултати от отглеждането, преработката и пазарната реализация на етерични масла от разнообразни култури- маточина, резене, кориандър, риган, хизоп, безсмъртниче, лайка, лавандин, както и пазарното търсене и възможностите за реализация на вътрешния и международните пазари. Натрупаният опит и научените уроци от динамичното развитие на този сектор у нас изглежда вече са довели до „отрезвяване“- производителите все повече се концентрират върху технологията на отглеждане и преработката/вкл. инвестиции в собствени дестилерии/, качеството на произвежданите масла и на трайните отношения с преработватели и търговци. Част от фермерите с изградени собствени преработвателни мощности обмислят някакво увеличаване на площите и експериментиране с нови етерично-маслени култури, но при повечето земеделски производители в по-краткосрочен план се забелязва колебание и предпазливост поради натиска на цените, свитите пазари, повлияни от глобалната криза с COVID-19 и пр.“, коментира Таня Георгиева от ЗУ на НСМ.
Промяната в климата кара стопаните да търсят нови решения за бизнеса си
На дискусията бяха поканени фермери, които произвеждат не само лавандулово и розово масло, но и работят с други перспективни култури като безсмъртниче и лайка. Те не само споделиха собствения си опит, но и разказаха какви са техните стратегии, които предприемат, за да могат да се адаптират към все по-сложната ситуация, свързана с екстремните метеорологични условия в Североизточна България. Дадоха съвети как да се минимизира риска от пазарните колебания и да се повиши доходността в основните култури, които отглеждат.
В дискусията беше обсъдена също така и ролята на субсидиите в настоящия програмен период. Коментира се доколко са важни решенията на агропредприемачите и фермерите за отглеждане и преработка на ЕМК, както и какво трябва да е подпомагането в следващия програмен период.
Бъдещето на „лилавото“ производство: Между позитивните очаквания и отрицателните мнения
За участниците в срещата беше особено интересно да се включат в посещение на лавандулова дестилерия в село Царичино, собственост на Петър Петров. „За мен лично беше полезна срещата, изясняването на проблемите и предизвикателствата пред това производство, дали според колегите има перспективи в бизнеса с етерично-маслени култури. На дискусията се чуха от позитивни очаквания до отрицателни мнения“, сподели младият стопанин.
Дестилерията му е изградена по подмярка 4.2. Капацитетът е 4 казана по 5.5 кубика, като в момента в нея се преработва само лавандула. Котелът е с 2 тона пара на час и работи на газ. „ С нашия проект кандидатствахме още при първия прием по подмярка 4.2 през декември 2015 г. Одобриха ни през март следващата година, а в началото на април 2016 г. стартирахме строителството, като през 2017 г. бяха монтирани инсталациите“, разказа Петър Петров. Инвестицията е около 1.2 млн. лева. Планирано е разширяване на вложението и извън самия проект. Той разкри още някой от тънкостите на работата в дестилерията. Добивът се смята на брой казани, в които се изврява суровата маса. Рандеманът се определя от един казан, обикновено дестилериите с един казан имат капацитет от 22 до 34 килограма, но всичко в крайна сметка зависи от фазата на прибиране на лавандулата, сорта и фазата на узряване.
