По данни на Националния статистически институт за времевия диапазон от 2000– 2013 г., на годишна база потреблението на хляб и тестени изделия показва спад с около 10%. Очаква се намаление в количеството пшеница за човешка консумация и в средносрочен план до 2020 г. Не се очаква значима промяна при потреблението на ечемик, царевица и слънчоглед за човешка консумация. При пшеницата се наблюдава и влиянието на т.нар. конверсия в храненето, като увеличението на доходите води и до намаляване на консумацията на хляб и заменянето с други храни, по-богати на протеини и витамини.
Това се казва в доклад озаглавен „Средносрочни предвиждания за развитието на избрани култури от сектор зърно и маслодайни култури“ изготвен от експертите на Центъра за икономически анализи на селското стопанство към Институт по аграрна икономика – София в партньорство с Изследователски институт по храни и аграрна политика на Университета Мисури.
Потребление на културите за човешка консумация, хил.т.
Източник: МЗХ, проект САРА
По отношение на употребата на основните зърнени, като фуражи за изхранване на животните през 2014/15 г. се отбелязва значително повишение от няколко години насам. Основната причина за това са по-ниските ценови нива на семената и оттам респективно на фуражите. Друга причина е и по-лошото качество на продукцията, която не може да бъде използвана за друга употреба или износ и можеше да остане в животновъдството.
Като цяло обаче, животновъдството в повечето от подсекторите (говедовъдство и свиневъдство) отбелязва спад в продукцията, но може да се очаква, че в стопанските дворове на животновъдите от последната реколта има повече зърно в сравнение с последните 3-4 години. За животновъдството е важно да се подобри продуктивността, което наред с фактора генетика са основните средства са постигането и оттам повишаване на конкурентоспособността на производството.
Може да се очаква, че в следващите години сектора на птицевъдството, който през 2014 г. постигна увеличение в сравнение с година по-рано, като такова увеличение се наблюдава и в производството на мляко и при овцевъдството, като към тях може да се прибави занапред и свиневъдството ще поддържат нивата на търсенето на зърно за фураж на по-високи нива. Известни сътресения в момента преживяват млечните говедовъдни производители, където изкупните цени на млякото от началото на април, 2015 г. тръгнаха надолу, което макар и да доведе до някакво продължаващо съкращаване на животните, едва ли ще се стигне до нов колапс в този подсектор.
Най-добрият сценарий за производителите на зърнени и маслодайни култури е разрастването на животновъдния сектор, който да окаже благотворно влияние на пазара на основните зърнени стоки, като увеличат търсенето и формират и местен пазар на фуражно зърно. Това ще доведе до намаление на натиска от страна на глобалните пазари и силната конкуренция там, както и ще спестят голяма част от разходите, които водят до наличието на разлика между експортната и спот цената.
Все още не е ясно как предвижданото слабо увеличение на използването на зърно за фуражи се отразява на фуражната индустрия. Когато се говори за увеличение на използва.нето на фуражи за зърно, тази употреба от страна на животновъдите много често става в суров вид, под формата на смляно или цяло зърно, което не води до увеличение на добавената стойност и създаване на икономически мултипликатор. Това основно се отнася за малките и средни по размер животновъдни стопанства, докато големите животновъдни ферми, особено в секторите на птици и свине имат към тях изградени собствени фуражни бази, като не разчитат много често на външни доставчици на фураж.
Потребление на културите в животновъдството, хил.тона
Източник: МЗХ, проект САРА
