Вносът на полуфабриката калията и продажбата му като кашкавал е сред един от най-големите проблеми на млекопреработвателите. От две години родните производители настояват пред Българска агенция по безопасност на храните за този внос да бъдат наложени нормативни ограничения. Необходимо е производителите, които ползват калиата като суровина да посочат това нещо точно и ясно на етикета, за да може потребителят да знае какво купува на практика. Калиата е полуфабрикат, който се получава след подсичането на млякото и отделяне на белтъка от суроватката.
В някои европейски страни, където има големи животновъдни кооперативи – Полша, Холандия, Латвия, Литва, местните производители си произвеждат калиата и я продават в Европа като заготовка, от която може да се правят в последствие Гауда, Моцарела и други видове сирена. Този продукт обаче пристига у нас и започва да се предлага като кашкавал, има данни, че предприятия го разфасоват и продават директно.
Може да се установи кой кашкавал е от мляко и кой от калиата и това да залегне нормативно, за да се следи и санкционира от БАБХ, когато не се спазва. „Борбата е доста сериозна, тъй като има икономически интереси и в обратната насока“, споделя Владислав Михайлов, председател на Сдружение „Национална асоциация на млекопреработвателите“ (НАМ).
Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, която беше публикувана наскоро е с акцент водното съдържание на бялото саламурено сирене. Тепърва обаче ще има работни групи, с които ще се правят изменения, засягащи изсветляването и на пазара на кашкавал. „Без някои детайли наредбата се е получила добре, макар министерството да не се е съобразило изцяло с дадените от бранша становища“, смята представителят на бранша. Вече ще има точно и ясно разграничение кога човек си купува сирене със 70% вода и кога с 45-50% водно съдържание и това ще се вижда ясно на етикета
