Заради сушата готвят проект за реконструкция на системите за напояване в България
Най-големият проблем за сектора през тази година остават тежките последствия от продължителната суша. За засегнатите от неблагоприятните метеорологични условия райони в страната беше взето решение от УС на ДФЗ за подкрепа на земеделските производители. Министерство на земеделието, храните и горите предложи 3 проекта в контекста на представения от вицепремиера Томислав Дончев Национален план за възстановяване и устойчивост. Два от проектите бяха приети, като единият от тях се отнася към пълното възстановяване в национален план на инфраструктурата на Напоителни системи.
Ако този проект на стойност 900 млн. лв. се осъществи, е предвидено площите за напояване да се увеличат със 70%. Вторият проект се отнася към дигиталното земеделие, като се предвижда изграждане на цялостна Електронна информационна система в земеделието (ЕИСЗ).
Възстановяване на Хидромелиоративната инфраструктура на Република България
Проектът за възстановяване на хидромелиоративната инфраструктура на Република България предвижда реконструкция, възстановяване (проектиране и строителство), модернизация на напоителни канали, напоителни полета, деривации, помпени станции, напорни тръбопроводи, изравнители, водохващания, язовири и обекти за отводняване (ОПВВВ обекти) – отводнителни помпени станции, канали и диги от съществуващата хидромелиоративна система, която е собственост и работи под управлението на „Напоителни системи” ЕАД.
Хидромелиоративната инфраструктура на Република България е остаряла и до голяма степен неадекватна към настоящите изисквания на аграрния сектор, с преобладаващо малки и средни стопанства. Използването ѝ е неефективно, поради висока енергоемкост и значителни загуби на вода, което от своя страна повишава разходите за напояване. Това налага реформи с цел подобряване използването на водните ресурси посредством въвеждането на нови технологии, водещи до реално намаляване на загубите и на консумацията на вода в селското стопанство. Те ще благоприятстват 12 намаляването на натиска върху водните тела и като цяло ще имат положителен ефект при адаптиране на отрасъла към последиците от изменението на климата, се казва в проекта.
Възстановяване на напоителни канали и полета и деривации
Първата част от проекта включва дейности по възстановяване на инженеринг (проектиране и строителство) обхващащи общо 119 броя обекти – 104 напоителни канали, 10 напоителни полета и 5 деривации.
Дейностите за възстановяване и инженеринг на обектите – напоителни канали, напоителни полета, деривации ще бъде интегриран с проекта „Е-земеделие“ чрез включване на информация от станции за мониторинг на водни обекти, които следва да бъдат инсталирани. Така ще се осигури автономно и регулярно измерване и предаване в реално време на основни индикатори свързани със състоянието на водните обекти в комбинация с основните параметри на околната среда.
Станциите ще оперират напълно автономно, включително ще разчитат на собствен възобновяем енергиен източник и ще включват системи за измерване като радарен сензор за отчитане на водно ниво, радарен сензор за отчитане на скорост на воден отток, сензор за отчитане на температура на водата, валежомер, сензор за отчитане на околна температура, влажност и атмосферно налягане, като данните от тези сензори ще се предават изцяло автономно и дистанционно, използвайки стандартни протоколи без необходимост от допълнително лицензиране.
Реконструкция на помпени станции, тръбопроводи и изравнители
Втората част от проекта включва възстановяване на инженеринг (проектиране и строителство), обхващащи общо 34 броя обекти – 28 помпени станции, 4 тръбопроводи и 2 изравнители.
Чрез изпълнението на реконструкцията ще се постигне намаляване на загубите(с от 30% до 85%), които системата генерира при транспортиране на водни количества за малък размер площи .
Друга полза ще бъде увеличаването на поливните площи. Намаляването на разходите за помпено водоподаване ще повлияе благоприятно на цената на поливната вода. Ще се постигне още увеличаване КПД на съоръженията, водещо до икономия на вода, надеждно водообезпечаване на свързаните с възстановената хидромелиоративна инфраструктура поливни площи, намаляване разхода за електроенергия и осигуряване на нормална експлоатация на ПС, както и възстановяване на поливните площи и потенциална икономия на вода.
Обслужваните площи ще нараснат с 3,7 пъти – от 41 хил. дка на близо 150 хил. дка, като ще има и постоянен мониторинг на протичащите водни количества и контрол по изпълнението на план-графика
8 водохващания са част от проект
Третата част от проекта включва възстановяване на 8 броя водохващания .Чрез изпълнението на реконструкцията ще се постигне оптимално функциониране на цялостните системи, предотвратяване на аварийни ситуации, възникващи по съоръженията, намаляване риска от бедствия. Ще бъде ограничен риска от заливане на прилежащите площи. Ще се намалят загубите на води вследствие на скъсвания, както и разходите за експлоатация до минимум.
Ремонт на язовири
Четвъртата част да проекта се отнася до възстановяване, проектиране и строителство, обхващащо общо 4 броя язовири. Дейностите, които се предвижда да бъдат извършени по язовирите са свързани с изготвяне на работни проекти и последваща реализация на строителството, за язовирите “Божурица” , „Сопот“, „Гарваново“ и „Елешница”. Ефектът, който ще се постигне с извършване на предвидените мероприятия на инженеринг е свързан с постигане на няколко основни цели. Възстановяването на преливниците ще позволи завиряване, съобразено с максималния полезни обем на язовира. Това ще даде възможност за дългосрочно обезпечаване с вода за напояване на годните поливни площи в напоителните системи, предвидимост в заявките и увеличение на напояваните земеделски култури.
Чрез рехабилитация на короната на язовира ще се предотврати навлизането на вода в тялото на язовирната стена и последващи нарушения. Дейностите за възстановяване и инженеринг на язовирите ще бъде интегриран с проекта „Е-земеделие“ чрез включване на информация от станции за мониторинг на водни обекти, които следва да бъдат инсталирани. Така ще се осигури автономно и регулярно измерване и предаване в реално време на основни индикатори, свързани със състоянието на водните обекти в комбинация с основните параметри на околната среда.
Станциите ще оперират напълно автономно, включително ще разчитат на собствен възобновяем енергиен източник и ще включват системи за измерване като радарен 14 сензор за отчитане на водно ниво, радарен сензор за отчитане на скорост на воден отток, сензор за отчитане на температура на водата, валежомер, сензор за отчитане на околна температура, влажност и атмосферно налягане, като данните от тези сензори ще се предават изцяло автономно и дистанционно, използвайки стандартни протоколи без необходимост от допълнително лицензиране.
Обекти за отводняване
Петата част от проекта включва дейности за възстановяване на инженеринг, обхващащи общо 102 броя обекти за отводняване- 56 отводнителни помпени станции /ОПС/ и 46 отводнителни системи, отводнителни канали и предпазни диги.
Предвидените дейности са свързани с изготвяне на работни проекти и последваща реализация на строителството. Основните дейности по проектиране и строителство са свързани с възстановяване, реконструкция, модернизация, основни ремонти и изграждане на нови ОПС, подмяна на помпени агрегати и електрооборудване, възстановяване на сградите на ОПС, изграждане на ново електрозахранване на ОПС и други технически дейности, които ще бъдат предвидени в работните проекти.
За отводнителните системи, отводнителните канали и предпазните диги основните дейности са свързани с възстановяване на проектните профили, възстановяване на компрометирани участъци от диги, изграждане на нови отводнителни канали и отводнителни полета, с цел осигуряване на проводимостта на съоръженията и отводняване на прилежащите площи.
Повечето отводнителни помпени станции, имат помпени агрегати, монтирани преди 50-70 години, които често аварират. При авария на помпените агрегати на ОПС се затруднява отвеждането на води, което е предпоставка на заливане на прилежащите площи и земеделски земи. Предвид високата използваемост на помпените агрегати и тяхната възраст е необходимо да бъдат подменени с нови. Това налага да се извърши реконструкция и ремонти на ОПС и тяхното оборудване. С монтирането на нови помпени агрегати ще се подобри енергийната ефективност на ОПС.
При извършвани енергийни обследвания на ОПС се установява, че годишните икономии след подмяна на помпените агрегати може да достигнат до 25- 30% от стойността на инвестицията, като срока на откупуване може да се намали до 3,5 години, което показва необходимостта от извършване на тези реконструкции, модернизации и ново строителство на ОПС. Това ще доведе до възможност за надеждно и добро отвеждане на постъпващите в тях води, за да се избегне заблатяване на обслужваните площи и свързаните с това загуби за земеделски стопани, производители, население и инфраструктура.
Етапи на изпълнение
Етапи на изпълнениеПрез първия етап на изпълнение ще бъде извършено проектиране и изготвяне на оценка на съответствието на инвестиционните проекти със съществените изисквания – в периода 2021 -2022 г..
Вторият етап включва изпълнение на строително-ремонтни работи и въвеждане в експлоатация на 100 обекта – в периода 2023 – 2024 г. И последният трети етап включва изпълнение на строително-ремонтни работи и въвеждане в експлоатация на 167 обекта – в периода 2024 – 2025 г.
Очаквани ефекти от изпълнението на проекта
Предвижданите инвестиции ще доведат до подобряване използването на водните ресурси посредством въвеждането на нови технологии, реално намаляване на загубите и на потреблението на вода в селското стопанство, нарастване на поливните площи, подобряване на ефективността на поливните процес. Подобреното техническо състояние на системата ще минимизира риска от наводнения, заблатявания и други вредни въздействия върху земеделските земи.
Очаквано увеличение на обслужваните площи – с 1 571 872 дка – към настоящия момент обслужваните площи са 3 058 969 дка. След ремонта и възстановяването тези площи ще нараснат до 4 630 571 дка. Нарастване на поливните площи в страната с близо 67% при запазване на разхода на вода – от 270 хил. дка в момента до около 450 хил. дка.
