От Ню Йорк до българската земя: Катрин Цанев заменя работата в ООН с отглеждането на чиста храна в България
Нейният път не е от леките. Той започва от чужбина, преминава през коридорите на властта в Ню Йорк и Рим, за да я отведе обратно в родината на баща й – България. Там, в плевенското село Тодорово и троянското село Дебнево, Катрин Цанев създава своята биоферма „Венец“ – един оазис на чистата храна и устойчивото земеделие.
„Казвам се Катрин Цанев, на 45 години съм и съм основател на биоферма „Венец“. Така тя започва своята история, която разказва за смелостта да промениш живота си, за да следваш своите убеждения. Родена в Лондон в семейството на българин и германка, тя израства в Германия, но винаги носи в себе си чувството за справедливост и силна връзка с природата.
От малка се вълнува от това „как живеят хората, какво определя тяхното мислене, познават ли си правата“. Ето защо избира да учи политология и започва кариера в ООН. Работи в Бангладеш, Рим и Ню Йорк, където изследва въздействието на климатичните промени върху земеделието. Но бюрокрацията и липсата на реални резултати я разочароват. „Ходех на конференция след конференция и всеки път говорехме едно и също. И нищо не се променяше,“ разказва Цанев.
Тогава взима решението да се върне в България и да се отдаде на земеделието – идея, която зрее в нея отдавна.
Споменът за изоставените български села и липсата на малки производители, които да захранват местния пазар, я мотивира. Тя вижда в това мисия – да възстанови земята и да създаде ново, „вечно“ земеделие, основано на принципите на пермакултурата.
Пермакултурата, понякога наричана на български и вечноделие (съкратено от вечно земеделие), е приложна наука за дизайн на човешки местообитания и продуктивни земеделски системи, наподобяващи максимално естествените.
Днес биоферма „Венец“ обработва около 500 декара земя, но не по стандартния начин. „Част от нашите градини изглеждат като запустели“, признава Катрин. „Дори колеги ме питат: Какво правиш с този пущиняк?“. Тя обаче не се обижда, а се забавлява, защото вярва, че създава диво пространство, където природата и земеделието си съжителстват в хармония. „Този пущиняк е нарочен. Аз създавам тук диво пространство за природата, нещо като оазис,“ разяснява Катрин.
Във фермата й няма монокултури, а огромно разнообразие – смесени овощни градини с над 80 вида, зеленчуци, билки. Този модел, в който бобът и картофът се допълват, а овошките и храстите се защитават взаимно, осигурява сигурност и устойчивост на производството. Дори когато слана унищожава част от реколтата, винаги има нещо, което да оцелее.
Пътят на Катрин не е лесен. Всеки ден е изпълнен с предизвикателства, от непредвидени повреди на машини до тромава администрация.
„Когато започвах, си мислех, че много по-бързо ще се случват нещата“, споделя тя. Но въпреки трудностите, не се отказва, защото вярва в това, което прави. „За мен ден с ден не си приличат.“ Семейството й често я съветва да прави земеделието като хоби, защото от това не може да се живее, но Катрин не се предава. „Имам надежда, че този вид земеделие – биологичното – ще стане „нормалният“ и единственият начин на земеделие.“
Удовлетворението от труда й е несравнимо. „Да виждаш началото и края на твоя труд“ е безценно, а радостта на хората, които опитват продуктите й, е най-голямата награда. Нейните мармалади, лютеници и сосове се приготвят от 100% плод, набран в точния момент на зрелост, за да се запази автентичният вкус. „Имам чувството, че все повече забравяме какъв е истинският вкус и аромат на един добре узрял плод,“ споделя фермерката.
Катрин решава да сертифицира продуктите си с логото за биологично производство на ЕС, защото това е гаранция за качество. И макар че в България хората все още са скептични, тя вярва, че в чужбина този сертификат ще отвори нови пазари.
„Най-важно от сертификата е личното отношение“, смята Катрин, и затова тя самата продава продуктите си на пазара и разказва историята зад тях. Ето защо, когато избира да се завърне в България, тя го прави, водена от убеждението, че трябва да се промени нещо. „Не може да превземаме земята и да отглеждаме хиляди декари жито, например, за да си ядем само бял хляб. Трябва да споделяме с природата и трябва да ценим и да поддържаме нейното разнообразие.“
Вечер, когато се разхожда в градината, Катрин вижда дивите пчели, които спят върху цветята. В това вижда смисъла на своята борба. „В това, че в моята градина спят диви пчели, е събран целият смисъл за мен.“ Това е история за една смела жена, която се завръща в България, за да даде нов живот на земята, да създаде чиста храна и да покаже, че може да се живее в хармония с природата.
Материалът е изготвен в партньорство с People of Sofia и проект, подкрепен от ЕС, който има за цел да покаже как общата селскостопанска политика на съюза подпомага българските земеделски производители.
