Пчеларите от браншови съюз „Пчела” – Кюстендил започнаха подготовката на пчелните семейства за зимуване, обяви председателят на организацията Тихомир Стоицов.
„Сезонът е такъв, че почти няма никакъв нектар, те трябва да предприемат мерки за създаване на необходимата температура на кошерите, липса на влага и необходимите изисквания за успешно зимуване на семействата. Бих казал, че това беше поредната лоша година, която не би могла да се сравни с миналата, когато положението беше отчайващо. Добре че акацията даде мед, но за съжаление дъждовете след това отмиха нектара и почти нямаше приходи след акацията. Нито липа, нито билки, мана не тръгна. Компенсацията е невъзможна и за съжаление това е един от основните проблеми. Държавата, в лицето на Министерството на земеделието, храните и горите, не желае да подпомага пчеларите. Отправихме една докладна записка в министерството с искане да бъде отворена мярка de minimis, за съжаление отговорът бе отрицателен. Искането го подновихме след кадровите промени във ведомството, при новия заместник-министър, все още оттам няма отговор. Забавянето на отговора навежда на мисълта, че е възможно отново да се наложи пчеларите да излязат на протест”, добави Тихомир Стоицов пред “Струма.бг”.
За разлика от миналата година, когато за пчеларите неблагоприятните условия бяха в планинските региони и основно в Западна България, тази година нещата са идентични и на други места, включително и Добруджа, където по традиция добивите на мед са големи, но сега са слаби.
„Протестът ще се случи вероятно, след като получим отказ от Министерството за отваряне на мярка de minimis, която е последната надежда на пчеларите да получат компенсации, за да могат пчелните семейства успешно да иззимуват”, добави още Стоицов.
Около 70 са членовете на браншови съюз „Пчела” – Кюстендил, които плащат членски внос. Част от тях отпадат, тъй като се отказват, разочаровани от отношението на държавата към сектора. Други пък достигат пределната възраст и нямат физическата възможност да се занимават. Млади рядко идват, констатират от съюза.
„Поддържаме се едни и същи хора, хора, които обичат пчелите. Въпреки тежките условия, въпреки липсата на приходи, компенсират с други доходи и дори с малките си пенсии успяват да се справят с кошерите. Тези, които са на заплата пък, отделят пари, за да запазят живи пчелните семейства. Тук говорим основно за ентусиазъм на пчеларите най-вече”, уточни председателят Тихомир Стоицов.
„С най-много пчелни семейства – 270, в региона е Калин Гавазки. Има няколко пчелари, които имат между 100 и 200 пчелни семейства, болшинството са с по 10 – обобщи Стоицов. – Мед не е възможно да се изнася дори в ЕС. Там трябват големи количества еднороден пчелен мед, което е свързано със сериозни инвестиции за хомогенизиране, докато прекупвачите, изнасящи пчелен мед, искат да го купят от порядъка на цени от 3-4 лева, което не покрива себестойността. Без да включваме разходите на пчеларя, труда, средствата за работна заплата, осигуровки… Единици са тези, които инвестират в пчеларството. Повечето са по мерки чрез Държавен фонд „Земеделие” и в момента, в който изпълнят програмата, се опитват да намалят пчелните семейства”, каза още Стоицов.
Цените на меда са приемливи – 12 лева за килограм, въпреки че има пчелари, които, притиснати от финансови проблеми, продават на дъмпинг – 10 лева, с цел бърза реализация. ”Всеки, който консумира пчелен мед – както си има личен лекар, така трябва да има и личен пчелар, на когото има доверие и от когото да си купува меда”, обобщи Тихомир Стоицов.
