Зам.-министър Иван Христанов: Има предвидени средства за изграждане на поливни системи

Павлина Георгиева
Павлина Георгиева
9 Минути

Има средства за изграждане на поливни системи по Националния план за възстановяване и устойчивост. В какъв срок се предвижда тези средства да стигнат до стопаните, как ще решим наболелият въпрос с разпределението на общински пасища и виртуалните животни и ще падне ли ДДС на храните, разказа в интервю за Агрозона заместник-министърът на земеделието Иван Христанов.

Важен аспект за всички земеделски производители е изготвянето на план за възстановяване на съоръженията за напояване. Всички производители разчитаха, че чрез Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) ще бъдат възстановени голяма част от напоителните съоръжения в страната. Защо в последния вариант на Плана отпадна реконструкцията и модернизирането на тези съоръжения?

В коалиционното споразумение ясно сме записали, че напояването на България е върховен приоритет. Много добре си даваме сметка, че ако искаме да развием едни твърде дълго неглижирани подсектори на земеделието трябва да има изградена воднотранспортна система.

По отношение на НПВУ и заложените там средства за възстановяване на напоителните съоръжения получихме 2 коментара от Европейската комисия (EК), които предполагаха, че или трябва целият план да бъде забавен, което практически забавя всички мерки на всички направления или да приемем компромис, в който конкретни звена, които комисията отчита за високорискови отпадат, за да може целият план да продължи. Все пак намеренията ни с нищо не са се променили. Това, че НПВУ не включва такава мярка не означава, че ние няма да я проведем.

Възнамеряваме първо да възстановим опорната система, която всъщност доставя водата и да облекчим режимите за повърхностно и подпочвено водоползване, които в момента позволяват в един регион разрешение за ползване на подпочвена вода да се получи за месец, а в друг за година. Очевидно там имаме нормативна система, която позволява лично въздействие от страна на заинтересовани лица.

Отделно от това има 100 милиона лева, които са предвидени за изграждане на поливни системи, така че стопаните да могат да получат финансиране и да изградят вътре в блоковете или в оранжериите въпросните системи, чрез които да се доставя водата. Освен това чрез тази мярка те ще могат да изпълнят необходимите мерки за опазване на водния ресурс, тъй като е ясно, че има разлика между гравитачно напояване и напояване с поливна система. Фонда за насърчаване на технологичен и екологичен преход, който е част от НПВУ ще стартира с отварянето на Плана. НПВУ позволява авансово ползване на ресурс. Преди това обаче има административна работа, трябва да се създадат критериите и да се отворят приемите. Желанието ни е да обявим приемите възможно най-рано. Ще дадем един срок, в който инвестициите да бъдат подготвени  и всички стопани да имат равен старт. Планираме това да се случи до края на годината.

Едно от важните решения за всички земеделски производители е намаляване на ДДС на стоките от „малката кошница“. Много сектори разчитат на тази антикризисна мярка и в началото на годината изразиха желанието си тя да бъде приложена. Какво доведе до решението изпълнението на тази мярка да се прекрати/отложи във времето?

По отношение на ДДС има доста конфликтни позиции. Те се отнасят най-вече до това дали мярката ще изпълни предназначението си. Ако с намаляване на ДДС на храните целим редуциране на цената на хранителните продукти за крайните потребители и това е резултатът, към който се стремим, в момента изследваме тази хипотеза.

Ще доведе ли намаляването на ДДС на храните до видимо и трайно намаление на цените на хляба, плодовете и зеленчуците е въпросът, чиито отговор търсим. За съжаление все още няма недвусмислен отговор. Очакваме от Министерство на финансите (МФ) да ни представят рамката, върху която работят и механизмите, които се опитват да създадат, за да бъде постигната тази цел. МФ ще отчете и изчисли предполагаемите загуби на приходи за държавата заради по-ниското ДДС, както и евентуалните приходи, които може да постъпят в бюджета заради очакваното изсветляване на сектора.

Друг позитивен ефект би бил, ако маржът, който се отвори от намаляване на ДДС, приемайки, че крайната цена не се промени, все пак да отиде при земеделските производители. Това би било форма на стимул за тях, тъй като ще имат увеличена доходност, биха могли да преминат през кризите с по-голямо спокойствие, но за съжаление и за това няма гаранции.

Най-голямото притеснение на МЗм и МФ е този марж да бъде обран по средата и да не стигне нито до оригиналните производители на стоки, нито до крайните потребители.

Усилията ни са насочени към това да бъдат намалени цените за крайните клиенти, да се обособи по-добър марж за производителите или хибрид между двете.

Прозрачното разпределение на държавните и общински пасища и контрол върху тяхното използване, като превенция разпространението на т.нар. „виртуални животни“ и промени в Закона за собствеността и ползване на земеделските земи са друг акцент от коалиционното споразумение. В началото на м. март за обществено обсъждане бе публикуван проект за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Редица браншови организации са изпратили негативни становища, ще бъдат ли взети те предвид и кога се очаква Законът да бъде приет?

Промените, които бяха поставени на обществено обсъждане, не са свързани директно с коалиционното споразумение и поставените там цели, а са задачи, които имаха неотложен характер и трябваше да бъдат решени своевременно. Негативните коментари вече са взети предвид и двете най-проблемни точки за момента са отхвърлени и отпаднали.

По отношение на разпределението на площите установяваме, че в почти всички общини това е остър проблем. В момента създаваме работна група, която да промени законодателството по такъв начин, че да даде прозрачност в разпределението и да се неутрализира този спорен момент, който касае правната рамка, по отношение на животните като инструмент за заявяване. Животните в последствие ще отпаднат като правно основание и като такова ще остане поддържането на земята. Въвеждат се механизми, когато все пак има корекция в броя на животни, дали доброволна или в резултат на установени отклонения от ДФЗ или контролните звена на БАБХ, тази корекция да доведе до корекция и на правното основание и съответно площите да бъдат намалени. Дори в момента теоретично съществува такава възможност, но не е прилагана.

Извършените проверки през последните 3 месеца показаха, че за съжаление има стопани, при които броят на заявените животни и броят на установените животни се разминава. В този контекст имаме поставени две цели. Първата е справедливо разпределение на пасищата. Втората е общественият ресурс да достига до добросъвестните стопани. Надявам се това да позволи ставките, които те ползват, да са и по-високи.

Една от точките, които отпадна от законопроекта бе тази, в която за един и същи парцел хора, които имат история, обработвали са го и имат договор, да имат предимство спрямо други, които го заявяват за пръв път. Това е най-важният момент, който трябваше да отразим, останалите коментари не представляват чак такъв обществен интерес.

 

Отговорите на други важни въпроси, които разисквахме със зам. министър Христанов, може да откриете в електронния брой на списание АЗОНА – брой 123.

 

Павлина Георгиева завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. В Аgrozona приоритет са й биологичното земеделие и здравословните храни, розопроизводството, пчеларството, ловът и риболовът.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА