Промени в схемите по направлението „Обвързано с производството директно подпомагане 2015-2020 г.”, отнасящи се до млечни крави и/или месодайни крави, овце-майки и кози-майки под селекционен контрол поиска Националната овцевъдна асоциация. В писмо до министър Танева председателят на асоциацията Бисер Чилингиров обобщава проблемите на животновъдите свързани с обвързаното директно подпомагане и предлага няколко решения.
От Национална асоциация на овцевъдите предлагат, условията за получаване на плащания по схемите за животни под селекционен контрол да се допълнят с изискване стопаните да докажат чрез платежен документ или друга декларация, на годишна база, продадено мляко на преработватели, прекупвачи или други клиенти, като количествата мляко разделени на 1 животно са не по-малко от 50% над средната млечност за съответното направление през определен референтен период.
Тук трябва да се въведат и референтни показатели на млякото, което да позволи еднакви условия за различните породи говеда и овце. Когато липсват количествата мляко или реализацията е ставала чрез някакъв преработен продукт, изчислението може да се направи чрез разделяне на стойността на средната изкупна цена на млякото.
По този начин, като допустими ще станат само онези животни, за които прозрачно може да се покаже продуктивност и икономическа законосъобразност и ще се ограничат възможностите за опортюнистично поведение. Формулата, по която може да се изчисли броят на допустимите животни за подпомагане по схемите, може да бъде следната:
Брой на допустимите животни = доказано количество мляко по определен еквивалент / средната референтна млечност в страната * 50%
Промяната на схемата по този начин не трябва да бъде непосилна за администрацията и е напълно приложима при наличие на управленска воля, като съответните нива от 50% над средната млечност не са нерелевантни и отразяват реалните възможности на производителите, както и са в унисон със сегашната ситуация в млечния сектор и ниските изкупни цени. Производителите могат да намалят млечността на животните и производството си, което е взето предвид при поставянето на това ниво от 50%. При такава промяна схемите могат да бъдат разширени, като освен животни под селекционен контрол могат да се обхванат и високо продуктивни животни, които не са вписани в регистрите на Развъдните организации.
„Време е вече да не се дават пари за ушни марки, а аз качествен селекционен контрол“, според Бисер Чилингиров. Според животновъдите, нецелесъобразно и неправомерно е да се предоставя допълнително подпомагане за животни, по схемите за селекционен контрол при положение, че продуктивността на животните не отговаря на характеристиките на съответната порода и/или получавана продукция се търгува в нерегламентираната сфера на икономиката. При сегашния режим на прилагане на тези схеми тези практики съществуват и не могат да бъдат предотвратени, защото липсват механизми.
Въпреки, че се направиха промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, където в чл 37и, подробно са разписани начините, по които животновъди с пасищно отглеждане на животните да получат предимство при получаване достъп до публични мери и пасища, ситуацията остава неудовлетворителна за животновъдите. „На животновъда се дават мери и пасища, които се намират на километри от него. Затова искаме да има правно основание и феремрът да казва къде да се намира пасището, което ще ползва“, казва Бисер Чилингиров, затова от асоциацията настояват за промяна в Закона за подпомагане на земеделските производители, като се даде правно основание на животновъди с пасищни животни, практикуващи пасищно животновъдство, да заявяват мери и пасища за подпомагане в Разплащателна агенция, в посочено от тях землище, където практикуват такова отглеждане на животните и при спазване на посочената гъстота на животните, посочени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, чл. 37и, т.4.
“Очакваме министър Танева да сформира екип, да се замислят върху тези въпроси. Измина една година и ние виждаме къде са грешките и вратичките в закона, които трябва да се затворят.”, каза още Бисер Чилингиров.
Предложенията са свързани с общественото обсъждане, което МЗХ обяви във връзка с това, че по европейския регламент до 1-ви август страната ни трябва да представи анализ в Брюксел за ефекта върху сектора от прилагане на директните плащания както и на ПРСР като цяло за периода между 2007 и 2013 година. Преди това браншовете могат да поискат промяна в обвързаната подкрепа.
