Категорично против модулираната ставка и дискриминационните мерки в животновъдството са от Асоциацията за развъждане на породата Лакон в България (АРПЛБ). „Този, който гледа повече животни би трябвало да го стимулират, а не да го наказват, че прави по-големи инвестиции в животновъдството. Няма смисъл да има дискриминация. Каква е разликата между 299 и 301 овца в едно стадо, че да се слага граница между тях.“, коментира за Агрозона Светозар Василев, председател на АРПЛБ.
Според него няма никакъв ефект от прилагането на моделираната ставка, а наблюденията му сочат, че средствата не са довели до това по-малки стопанства да се разраснат. „Стимулът трябва да води до уголемяване на стопанствата, така че секторът да става по-значим за българското земеделие. Дори привържениците на тази ставка обаче отчитат, че животните са намалели“, припомни Василев. А това означава, че няма никакъв ефект, е неговия извод.
Асоциацията, която Василев ръководи се грижи за увеличение на популацията на високопродуктивната френска порода Лакон в България. Освен това членува и в Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, ръководена от Симеон Караколев, която е сред инициаторите за запазването на модуларната ставка. Но не се притеснява да защити интересите на асоциацията, която оглавява.
„Нашата развъдна асоциация е против тази ставка и освен това изпратихме писмо до МЗХГ, с което се обявяваме против обвързаната подкрепа да се дава с доказване на 70 литра на животно. Настояваме стопаните да покажат, че на лактационен период са успели да продадат по 150 литра мляко от овца.“, каза още Светозар Василев. Вече 20 години местните ни породи получават пари за селекция, но не могат да вдигнат повече от 70 литра млечност, което според него е трагедия. Освен това Василев настоява всеки да си продава продукцията само с документи, всичко останало е сив сектор. В Румъния субсидията се дава на литър мляко и така всеки има стимул да произвежда повече и да получава повече, даде той за пример практиката при съседите.
„Голяма част от животновъдите гледат животни заради субсидиите, не ги отглеждат в хигиенни норми, нито пък инвестират в развитие. Друг е въпросът за автохтонните породи, но и те трябва да доказват макар и малко продукция“, смята Василев.
