Ето какво е мнението на бранша за предвижданите политики в областта на земеделието
“Оптимист съм по отношение на планираното от политическите партии в сектор Земеделие“, каза за Агрозона Димитричка Търпанова от Добруджанския овощарски съюз по повод преговорите между ПП “Продължаваме промяната”, Има такъв народ, БСП и Демократична България за развитието на сектора. “Одобряваме да има таван на плащанията. Всички в дискусията оцениха факта, че сектор Плодове и зеленчуци е недофинансиран и е в тежко състояние, допълни още тя. Това, което трябва да се наблегне, беше засегнато. Нашите основни проблеми са няколко. Единият е, че на пазарите се продава от прекупвачи, които са се регистрирали като земеделски производители. Ако се спре по някакъв начин тази верига, секторът ще излезе на светло, защото всички тези търговци купуват нелегално от производителите без документи и фактури, отделно продават и много внос. Вторият голям проблем е вносът. Той идва на доста ниски цени по документи, не се плащат данъци и няма рестрикции, които ние спазваме.“ Ограничавайки сивия сектор ще се постигне по-добро състояние на нашите производители, прогнозира още Търпанова. „Третият момент е ставката на ДДС. Тази стока, освен че влиза на тържищата на борсите, тя влиза и във веригите на доста ниска цена. В момента с ябълката положението е бедствено, понеже от Полша влиза евтино и няма кой да я купи. 12-15 ст. я купуват преработвателите и много от колегите ги оставят по дърветата.“, допълни Димитричка Търпанова.
По отношение на пазари, на които да се събира продукцията от местните овощари и градинари, Димитричка Търпанова изрази съмнение, че подобна мярка може да заработи, тъй като основният проблем у нас е трудното сдружаване.
Според Георги Кафтанов, който от години се занимава с оранжерийно производство на зеленчуци, за да се говори реално за земеделието, трябва всеки един сектор да се разглежда поотделно, защото сам по себе си е специфичен. „Трябва да се свикат хора от браншовите организации на една кръгла маса и да не се говори само за пари и подпомагане, а да се говори за стратегия за развитие на подсекторите поотделно за бъдеще. Да се сложи рамка минимум от 5 години и максимум от 10 години, и да се знае как държавата да се намеси за подпомагане на тези подсектори. Защото например, в нашия подсектор основен проблем е работната ръка. При зърнопроизводителите нещата са други, защото те не ангажират толкова работна ръка, те са механизирани. Но в секторите Животновъдство и Плодове и зеленчуци ние опираме до работна ръка. Другото, което е, че ние сме изостанали от нашите колеги от Европа в развитието си на сектора. Там държавата трябва да се намеси.“, категоричен е Кафтанов.
„Всички сме свидетели на промяната на климата, глобално затопляне, падат нивата на подпочвените води, има проблем с напояването, отделно имаме разбита напоителна инфраструктура. Другото, което е, вече са изградени модернизирани, високотехнологични оранжерии, които у нас са единици и те не могат да дадат необходимия тласък на нашия сектор и видимо да се забележи от потребителя“, смята още оранжерийният производител на зеленчуци.
