Трудностите не обединяват стопаните, а ги карат да се справят всеки сам за себе си
Пандемията и ограничаването в пътуванията, свиването на туристическите потоци са една от основните причини за намаляване на пазарите, което се регистрира от производителите на плодове и зеленчуци. „Основният проблем, който се разви по време на кризата с COVID 19 при нас, е намаленото потребление и оттам намаленото търсене на плодове за прясна консумация. Туристите масово ги няма по курортите заради ограниченията и оттам рязко падна консумацията на плодове. Това се отнася както за летните плодове – от череша през праскова, кайсия, до зимните – ябълка и круша. Курортите потребяват изключително малко в сравнение с периода преди ковидкризата“, коментира за A zona Николай Колев от Съюза на Дунавските овощари. „Моето стопанство от 30 дка праскови преди ковидкризата реализираше 95% от реколтата на пазара във Варна, а след ковидкризата реализира едва 5% от продукцията там“, пресметна овощарят.
Свиване на пазара отбелязват и съседните пазари, където най-често овощарите от района на Североизточна България реализираха кайсии, череши и други сезонни плодове. „Колеги от региона продават на румънския пазар. Там също има свиване, не толкова драстично, колкото е в България, но спадът е около 50%, което също не е никак малко.“, категоричен е Колев.
Работната ръка поскъпва
През миналата година, когато се регистрираха първите вълни на коранавируса у нас и страната бе блокирана, стопаните изпитваха големи трудности относно работната ръка. Ограничителните мерки тогава наложиха строг контрол на придвижващите се автобуси с работници. „Тази година нещата се нормализираха, но през 2020 г имахме голям проблем с придвижването на хората. Колегите с по-големи градини си осигуряваха бригади от Южна България и се осъществяваше вид туризъм, който е с цел работа“, разказва Колев. Според овощарят през миналия сезон работниците са били проверявани при придвижването им от мястото на лагеруване до мястото на работа, бавейки процеса на прибиране на реколтата. Заради трудностите голяма част от реколтата от череши в Кюстендилско през 2020 г трудно се прибра, тъй като режимът едва бе започнал да действа. За разлика от тогава тази година движението на работниците е улеснено, липсват постове и няма забрана за движението на групите хора. Мерките за безопасност по време на прибирането на реколтата обаче остават да действат.
Проблемът с набирането на сезонни работници в сектора на прибирането на плодове остава от много години, но по време на пандемията се изостри особено и цената на труда на полето се вдигна, коментира Колев.
Климатът също сложи отпечатък през 2021 г
Лошото време през 2021 г още в началото на годината постави сериозен отпечатък върху реколтата от плодове. В началото на пролетта имаше измръзвания, по време на цъфтежа на много овощни видове се проливаха дъждове, а през лятото сушата не позволи градините да оцелеят без поливане. „Ситуацията с черешата беше същата като миналогодишната, дори по-лоша, защото докато бъдат затворени градове и градини през 2020 г черешата премина, но през настоящата година и заради намалените доходи, и заради по-ниските добиви, и заради лошите метеорологични условия, черешата беше с изключително лошо качество и тази, която успяхме да наберем и да стигне до пазара, беше на много висока цена“, коментира Николай Колев.
Бъдещето оставя неясно
„Коронавирусът повлия върху сектора на овощарството, но за момента браншът се справя и излиза от ситуация далеч по-добре от други сектори, които се затварят принудително“, категоричен е Колев. „Ние отглеждаме трайни насаждения и не можем това трайно насаждение да кажем тази година няма да го отглеждаме, защото това влияе на следващите няколко години. Ние продължаваме, правим си всички разходи за произвеждането на една високачествена продукция, а дали ще успеем да я реализираме на пазара, вече е неизвестното за нас“, допълни още той.
Всеки се справя сам
Липсата на финансиране и трудности за намиране начин градините да бъдат спасени в сушата, кара все повече стопани да се спасяват поединично. Отписани от Плана за възстановяване и устойчивост, проектите за модернизация и рехабилитация на напоителните системи слагат прът в развитието на сектора.
„Гледането на овощни градини без вода става абсолютно невъзможно през последните години. Голяма част от колегите се оправят сами за себе си. Регистрират сондажи, което е една много трудна и тежка и бавна процедура. Поливат си самосиндикално, за тяхна сметка си прекарват ток, вода. Това са едни огромни инвестиции, които в съседните държави, като Румъния и Гърция са даденост за нашите колеги овощари. Не можем да се конкурираме с хора, които имат дадености много по-големи от нас“, допълни Николай Колев от Съюза на Дунавските овощари.
