6 септември 1885 г. е забележителна дата в историята на България. Организирани от дейците на Българския таен централен революционен комитет, на този ден през 1885 г. източнорумелийските дружини, водени от български офицери заедно с въоръжените чети на въстаналия народ арестуват членовете на областното управление в Пловдив. Съставено е Временно правителство и епровъзгласено Съединението на Северна и Южна България. На 8 септември княз Александър І Батемберг с манифест официално приема Съединението.
Така българският народ отхвърля една несправедливост, наложена от Великите сили през юни 1878 г.
С този акт и успешната му защита българите постигат първия етап от националното си обединение и ревизията на Берлинския договор.
Съединението получава дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г. Османското съгласие си има цена. България отстъпва на империята Кърджалийска околия. Следват опити за нови разделения, но след Букурещкия мирен договор въпросът за разделяне на България повече не е поставен.
Съединението, което честваме днес ни е изключително нужно, вероятно най-много в новата история на България. Всички завети, оставени от нашите деди обаче нямат стойност пред амбициите на днешните политици да застанат начело на народа, който тази есен ще трябва за трети път да ходи на избори.
Дано Съединението направи силата, както пише на българския Парламент, макар че вътре в него отдавна не е имало съединение на мислите и целите за доброто на нацията и държавата.
