От списание “Агрозона”: Когато експериментът прерасне в бизнес

Лилия Александрова
Лилия Александрова
8 Минути

Вече повече от 40 години в нашата страна се отглежда успешно топлолюбивото киви. През 1975 г. в България се внасят първите растения и в опитната станция по сортоизпитване в гр. Варна се създава най – старото насаждение у нас. Фамилия Георгиеви се грижи за първите насаждения с киви (актинидия), правени в Петрич през 1978 г. „През 1994 г. получихме градината възстановена и имаме грижата да я поддържаме.”, разказва Албена Георгиева. Тя е лицето на семейната фирма на фермерските пазари, които се организират в страната. Днес фамилията се грижи за 1 500 дка, 5 дка от които са тяхна собственост.

kiwi1
Българското киви е дребно, но вкусно и захарно

„Българското киви, в сравнение с гръцкото, например, е по-дребно, но по-вкусно и захарно”, казва тя, „Изцяло е климатизирано към условията в България. Този зимен плод има следберитбено зреене. Бере се през октомври, а месец по-късно е готов за консумация.” При правилно съхранение, без нужда от камера, плодът е свеж до март-април на следващата година. Това е сезонът на българското киви, след това вече на пазара преобладава вносът.

Като лозята

Дръвчетата се засаждат като лозята, на разстояние 3 м едно от друго. Албена Георгиева уточнява: „Има нужда да му се осигури конструкция, защото е като вид лиана и му трябва пространство да се увива. Така прави хубава сянка, но има нужда от завет. Не е необходимо да се взима мъжко и женско, тъй като дръвчетата се опрашват естествено от пчелите. Нашият масив е моногамен и имаме само 5 мъжки, които са необходими за подсилване на самото опрашване. Актинидия може да се отглежда във всички райони, където се развива добре смокинята. Изпращали сме от нашите кивита в Несебър, Созопол, Велико Търново, Стара Загора, Хасково, Пловдив и като изключим най-северните точки на България, навсякъде може да се гледа киви.”

Най-големият разход за отглеждане на актинидия е напояването. В експерименталните години на отглеждане е имало система за капково напояване, но през годините тя е разграбена. Сега се полива по примитивен начин, което води до разхищение на вода. В летния период растението трябва да се полива поне три пъти на ден. Подрязва се напролет или наесен, според предпочитанията на самия земеделец. След това започва брането и съхранението, за което ако производителят няма собствен склад, трябва да наеме.

Повече предимства

Добивите от акитинидия са значителни. От своите 5 дка фамилия Георгиеви берат около 5 тона в добри години, а в лоши около 3 тона. Доайенът в отглеждането на растението у нас Любен Кумчев от село Бяга пък е достигал до тон от сто квадрата насаждения. По думите му значително предимство на кивито е, че е издържливо на болести и неприятели, затова не се пръска с препарати. Плодът е с висока биологична стойност на витамин С – до 400 милиграма, което е дори повече от лимона. Любен Кумчев и съпругата му споделят, че отглеждането на киви първоначално за тях е само хоби. Днес са превърнали двора си в разсадник, известен с качествен материал, който градинари от цялата страна търсят. Двамата съпрузи дават и съвети за професионално отглеждане. Отглеждането не е трудно, проблемът е липсата на пазарна реализация, казва старият градинар.

Скоро и в ракията

На фермерския пазар почитателите на сладкия плод могат да опитат ликьор и сладко от киви, а натуралният изсушен плод се консумира във формата на чипс или се влага в натурален шоколад. Правят се още пестил от сушено киви и мед, бисквити със сладко, а скоро ще се предлагат ракия и оцет от киви.

kiwi2
Добивите от един корен киви са огромни, а разнообразието от продукти, които може да се направят от него – голямо

Градината не е основното препитание на фамилията. По думите на Албена Георгиева едно семейство в България не може да се издържа от едно толкова малко стопанство. „По-скоро поддържаме традицията и си докарваме допълнителни приходи.”, казва Албена Георгиева. Държавата не се интересува от малките стопанства, е впечатлението на фермерката. Тази година ще кандидатстват за субсидии по ПРСР като производители на плода. Преди 3 години, когато се регистрирали като земеделски производител, дори нямало графа за производители на киви. „Написахме, че отглеждаме „друго” насаждение. Според мен чиновникът не знае какво богатство има в цялата страна. Най-вероятно самите производители информират къде какви култури се отглеждат от дълго време, защото в Петрич не гледаме киви само ние, а много семейства. Търговците го изкупуват на 30 до 50 ст./кг през юли, което е изключително ниска цена. Реалната изкупна цена трябва да е минимум 2 лв./кг, за да покрие производствените разходи.”, обяснява Албена Георгиева.

Според родната агростатистика средно годишната цена за 2015 г. на едро на борси и тържища е 2,85 лв./кг, а за юни 2016 г. цената е 1,65 лв./кг. У нас има общо 19 дка биологични насаждения с киви и още 10 дка в преход към биологично производство.

Политика на защита?

kiwi-fruit_625x350_81445871711
Отглеждането не е трудно, проблемът е липсата на пазарна реализация

„Всяка община трябва да намери формулата да изкупува продукцията на хората, които не са земеделски стопани, защото поликултурното земеделие в България се извършва предимно от малки производители, които не се занимават основно със земеделие. Прекупвачите знаят, че хората, които отглеждат праскови, киви, череши, ябълки, сливи не са регистрирани като земеделски производители и не могат да им дадат документи за произход на продукцията, поради което им дават ниска цена. Това означава, че държавата няма политика за защита на малките производители. Можем да се учим от страни като Гърция, Франция, Италия, от които всеки ден си купуваме плодове и зеленчуци. Трябва едно бизнес отношение към богатството на България и през последните 30 години политиците са в дълг на своите избиратели.”, категорична е Албена Георгиева. Тя и семейството й имат големи трудности с намирането на работна ръка, дори и при наличието на еднодневни трудови договори. „Един от начините да се помогне на бизнеса е да се разреши почасовото плащане, и държавата да даде възможност да се организират доброволчески бригади за деца над 15 години.”, предлага тя.

Лилия Александрова е журналист в „Агрозона“ от 2013 г. Има магистърска степен по Международни отношения и бакалавърска степен по Бизнес администрация. Интересите ѝ са в областта на политическата интеграция и Европейския съюз, агропредприемачеството, образованието, труда и социалната политика.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА