ОСП след 2027г. : Какви са ключовите промени, предложени от ЕК?

Предварителните предложения на ЕК за Общата селскостопанска политика 2028-2034 предизвикаха гняв и несигурност в земеделския сектор

Европейската комисия представи своите дългоочаквани идеи за Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2028-2034 г., част от новата Многогодишна финансова рамка на ЕС. Въпреки че подробните законодателни текстове все още не са публикувани, публичните изявления на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и еврокомисаря по земеделието Хансен разкриха промени, които вече предизвикват остри реакции.

Какво предвижда ЕК за ОСП след 2027 г.?

1. Бюджет и „осигурено финансиране“ (ring-fenced)

• 300 млрд € общ бюджет за ОСП за периода 2028-2034, което е 80 % от текущия бюджет, гарантирано само за директни плащания и подкрепа на фермерите, без възможности за преразпределение. Т.е. в реално изражение бюджетът пада от 386 млрд. € (2021–27) на около 300 млрд. € (2028-2034), с около над 20%–25%.

2. Едностлбова структура на ОСП и вливане в един Национален план с други политики и фондове

• Преминаване от досегашните два стълба към “една политика, един набор от мерки”, което да премахне ограниченията и припокриванията между стълбове.
• За всяка държава членка средствата за ОСП се вливат т.нар. Национални и регионални партньорски планове (National and Regional Partnership Plans), в който ще се интегрират средствата за ОСП и развитие на селските райони, Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР), Фонд „Кохезия“, Фонд „Справедлив преход“, Европейски социален фонд+, фонд „Рибарство“ и вътрешни фондове.
• Голямата идея на фон дер Лайен е да обедини различни бюджетни средства в планове за всяка държава, които да се изплащат само когато правителствата проведат реформи. Според нея системата би насърчила непокорните държави да засилят действията си, като същевременно би увеличила влиянието, което Брюксел упражнява върху столиците на страните членки.

3. Какво влиза в бюджета на ОСП от 300 млрд. € (както комисар Хансен казва “money for farmer’s pocket”)

• Базово подпомагане на площ, обвързана подкрепа, специфична схема за памук, плащания за необлагодетелствани райони, агроекологични плащания, подкрепа малки/млади/нови, управление на риска, а за инвестиции бенефициенти ще са земеделски и горски стопани. Хансен дава пример, че ЛИДЕР не е в този пакет, но държавите ще са длъжни да го включат в Националния план.

4. Предварителна условност и ДЗЕС стават „защитни практики“

• ДЗЕС стандартите се заменят с гъвкави „protective practices“, определяни от държавите-членки, при спазване на основното законодателство и въз основа на специфични нужди, както и в съответствие с препоръки на ЕК за насочване.

5. Социална условност

• Остава, но държавите членки ще я разработват въз основа на риск анализ, за да се разреши сегашното възприема като двойно наказание фермерите.

6. Процент на обвързаната подкрепа („coupled income support“)

• Предвидено е запазване на обвързаната подкрепа– съпътстваща подкрепа по сектори (животновъдство, плодове и зеленчуци, протеинови и др.);
• Увеличава се на 20% пакетът за обвързана подкрепа (спрямо сегашните 13%), а държавите членки ще могат да добавят допълнителни 5% за сектори, които искат да насърчават и за чувствителни региони като източната граница, където животновъдството е особено важно.

7. Подкрепа за активен фермер („active farmer“) и таван на директните плащания

• Ограничение на директните плащания до 100 000 € на фермер, дересивно плащане.
• Особено внимание на малки, млади и планински стопанства.
• Подкрепа се ограничава само до реално земеделски действащи лица (active farmers).
• Изцяло от бюджета на ЕС ще се фианнсират.

8. Подкрепа за млади фермери – % увеличение

• Минималният дял директни плащания за млади фермери се удвоява от 3 % до 6 % .

9. Еко– и агроекологични схеми

• Въвеждане на стимули за екологични мерки: климат, биоразнообразие, хуманно отношение към животните.
• Държавите членки ще могат да ги съфинансират, за да се получи по-голям бюджет.
• Финансова помощ за преминаване към устойчива практика — еднократна помощ до 200 000 € за „де-рискове“ на фермата .

10. Инвестиции & управление на риска

• Възможности за инвестиции в стопанства (земеделски и горски) и инструменти за управление на риска.

11. Съвети за психично здраве и заместване

• За първи път се предвижда подкрепа за услуги, които помагат при заместване на фермера (болест, майчинство и т.н.).
• Също така – ментални здравни услуги за фермерите .

12. Политика срещу инфлация- новост в ОСП

• Годишна ценова корекция: автоматично +2 % ако инфлацията е между 1-3 %, с корекции над/под тези граници .

13. Нов механизъм „Unity Safety Net“ — с общ бюджет от 6,3 млрд. eвро

• Това практически удвоява сегашния селскостопански резерв при кризи на ЕС и ще спомогне да се защитят фермерите в периоди на пазарни сътресения, растящи геополитически несигурност, при стори правила на ЕК.

Реакции на медии и евродепутати

Euronews отбелязва, че евродепутатите са силно разочаровани: някои дори заплашват да не започнат преговори, тъй като информацията за бюджета била непрозрачна и недостатъчна. Reuters съобщава за критики от политици относно липсата на законодателни предложения за селското стопанство и незадоволително финансиране в тази сфера.

• Йохан ван Овертвелд (председател на бюджетната комисия в ЕП): „Президентката фон дер Лайен говори пред пресата, но не и пред нас“ – впечатление за неравнопоставеност и липса на комуникация.
• Евродепутатите от Комисията по земеделие и развитие на селските райони реагираха много остро, негативно и емоционално не предложенията на Хансен и някои заявяват, че проектобюджетът предоставя недостатъчно средства за земеделие, като те са готови да използват всички парламентарни инструменти за промяна.
• Докладчикът по доклада на Комисията по земеделие относно бъдещето на селското стопанство и Общата селскостопанска политика след 2027 г. Кармен Креспо Диас (ЕНП, Испания) отправи силно предупреждение относно рисковете от отслабване на една от най-емблематичните и стратегически политики на ЕС: „Премахването на втория стълб е премахване на ОСП. Без обновяване на поколенията, без развитие на селските райони, без модернизация няма бъдеще за европейското земеделие“ и призова за силна ОСП, със собствен бюджет и отличителна идентичност, за да се защити първичният сектор и да се гарантира продоволствената сигурност за европейските граждани. „Без фермери няма продоволствен суверенитет, няма териториален баланс, няма социално сближаване.“

Реакции от селскостопански организации и правителства

• Copa-Cogeca обвинява ЕК за бюджетни съкращения и „свалено доверието на селските райони“, описвайки процеса като “необичайнa и груба демонстрация на пренебрежение към селските общности”. Те организираха протести („Black Wednesday“, „Welcome to Vonderland“) и изразиха, че „това е декларация на война на селото“.
• Подкрепата на фокуса върху целенасочени плащания – малки ферми, млади, устойчивост се приема за опит за адаптация към по-строгия бюджетен контекст .
• FNSEA (Франция): „Вашето предложение е провокация към селото“ – настояват за преосмисляне и категорична подкрепа за земеделския сектор.
• NGO EURODAD и други екозащитни организации предупреждават, че заличаването на специфични фондове за климат и биоразнообразие е „симптом на безразличие към селските райони и природата“.
• Унгарският премиер Орбан: негативна реакция срещу намерението за заделяне на 100 млр. евро за Украйна и призовава за изтегляне на предложението и нов формулиран бюджет, който е “в интерес на европейските фермери”.
• Шведското правителство: заявява, че средствата на ЕС не трябва да финансират държави с увредени демократични стандарти.

Панорамата след вчерашното представяне е ясна: общо разочарование от процеса, недостатъчна предварителна информация, липса на конкретни законодателни предложения, и внезапни изненади. Това обещава една бурна междуинституционална битка следващите около 1,5-2 години, в която ЕК, Съветът и Европейският парламент ще се сблъскат по основните направления на ОСП – особено финанси, екологични схеми и подкрепа за фермери.

Бюджетът за ОСП след 2027 г. (вкл. разпределен по нова структура) е част от общата Многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС за периода 2028-2034 г., представена от ЕК на 16 юли 2025 г. Това поставя начало на преговорния процес и предстои МФР да бъде договорена с Европейския парламент, със Съвета на ЕС- представляващ държавите от ЕС, преди окончателното му приемане. Той следва да влезе в сила през януари 2028 г.

Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен предлага:

• Общ юджет на ЕС от 2 трлн € за периода 2028–2034 (1,26 % от БНБ), в сравнение с 1,13 % за 2021–2027.
• Целта е да се подсили европейската автономия – Defence (5× увеличение), миграция, изследвания (2×) и климат (35 %).
• Общоприетата рамка е мултифондова: земеделие, кохезия, социални програми всички в национални/регионални партньорски планове (865 € млрд по тази линия за периода за 27-те страни).
• Представена е идея за 5 нови „собствени ресурси“ (заедно с актуализации), които да покрият 58.5 млрд € годишно и да държат националните вноски стабилни.
• Парите на фермерите – 300 млрд € са “ring-fenced”, т.е. защитени от прехвърляне/преразпределяне.

Бюджетът на ЕС е „пълен със скрити противопехотни мини, конкуриращи се искания и спорове“. Повечето правителства не искат да дават на ЕС нито стотинка повече, отколкото вече дават, но Европейският парламент изисква обратното. Конфликтът в Украйна предизвика бърза нужда от инвестиции в отбраната, но въпреки това ЕС отнема пари от фермерите на свой риск. Въпреки че подобни напрежения не са нови, блокът е по-поляризиран от всякога.