Животът на Земята се е зародил във водна среда и след това е преминал на сушата. Като универсален разтворител, водата участва в природния кръговрат и подпомага растенията в синтезиране на сложни синтетични вещества от елементите на неорганичната природа. Вода се съдържа в почти всичко около нас, включително всеки хранителен продукт, който ежедневно слагаме на трапезата и консумираме със семейството си.
Днес, когато цялата природна среда е поставена под заплахата на климатичните промени, глобалното замърсяване, химическите и биологични оръжия, човечеството е изправено пред сложната задача да намери бързо, работещо и сигурно решение как да опази водата си чиста. Главна роля тук има земеделието.
Всяка година в земеделието се използват 2500 трилиона литра вода, от които 1500 трилиона отиват напразно. На много места качеството на повърхностните води бързо се влошава заради прекомерна употреба на изкуствени торове и изливане на опасни химически отпадъци. От там и подпочвените води се замърсяват, защото в тях се просмукват същите вредни вещества. Когато това се случи, последствията за хората и екосистемите са ужасяващи. Паразитите и бактериите, попадащи в реки, морета и океани, заразяват не само водните обитатели, но и други животни, които пият от тази вода. Химикалите в изкуствените и естествените торове намаляват нивото на кислорода,
което унищожава цели екосистеми
като сладководни езера, коралови рифове и реки.
От 1960 г. насам употребата на минерални торове се е увеличила 10 пъти, а от 1970 г. световните продажби на пестициди се покачват от около милиард до 35 милиарда долара годишно.
С интензификацията на животновъдството – световният брой на животните се е увеличил над 3 пъти от 1970 г. насам, се появява нов клас замърсители: антибиотици, ваксини и хормонални стимулатори на растежа, които преминават от стопанствата през водата в екосистеми и в нашата питейна вода.
Друг процъфтяващ сектор, аквакултурата (която се е увеличила 20 пъти от 1980 г.), освобождава в повърхностните води все по-големи количества рибни екскременти, нелекувани фуражи, антибиотици, фунгициди и антифугиращи агенти, а като краен потребител на всичко това отново се оказва човекът.
С днешна дата 1/3 от водоползването в Европа се пада на селскостопанския сектор. Селското стопанство засяга както количеството, така и качеството на наличните водни ресурси, предназначени за други употреби. В някои части от Европа замърсяването само от използваните в селското стопанство пестициди и торове продължава да е основна причина за лошото качество на водата.
В световен мащаб около 115 милиона тона минерални азотни торове се прилагат на обработваема земя всяка година. Около 20% от тези входящи съединения се натрупват в почвата и биомасата, докато 35% влизат в океаните.
4,6 милиона тона химически пестициди
се натрупват в околната среда. Регистрирани са над 700 възникващи замърсители, техните метаболити и продукти от трансформация, присъстващи в европейската водна среда. Натрупването на оборски тор и заустването на отпадъчни води са най-големите опасности от дейностите на животновъдството, защото са източник на нитрати и микробно замърсяване за почвата, повърхностните и подземните води.
Отпадъчните води обикновено се характеризират с високо органично съдържание – по-високо от това на селищните канализационни води, високо съдържание на суспендирани твърди частици, нитрати и фосфати, наличие на антибиотици, синтетични хормони, често високи концентрации на паразити и техните яйца, както и спори на болестотворни микроорганизми.
Има особености при различните типове ферми. Например в свинефермите има практика да се инжектират антибиотици за лечение и профилактика на заболявания или те да се добавят към фуражите.
Ако прилагането на антибиотици в свинефермите става в продължителен период от време, това ще активира развитието на резистенти щамове в храносмилателния тракт на животните, а от там и в отпадъчните води и торовете. В случаите, когато те не се третират и съхраняват правилно, има риск от
навлизане на тези щамове в повърхностните и подземните води.
Това пък може да има сериозни последици за здравето на хората и околната среда. Същият е проблемът с естрогените, които са засичани във високи концентрации в отпадните води и торовете от кравеферми. Доказано е, че при изтичането им от лагуни в подпочвените води или при заустване на отпадни потоци в повърхностни води, те се трансформират до устойчиви органични субстанции.
Само преди няколко седмици потенциалните рискове от фермите бяха практически доказани със случаите на зараза с Африканска чума по свинете в Румъния и огнищата на птичи грип в България.
Възможно е
чрез водата да са се заразили големи свинекомплекси
в Румъния заяви в разгара на кризата с опасното заболяване земеделският министър Румен Порожанов. В Браила вирусът е констатиран в три съседни ферми, където са унищожени 160 000 животни.
„Едно от съмненията е, че това може да е станало чрез заразяване на водата, защото няма как по друг начин едновременно да се заразят и трите комплекса“, обясни министър Порожанов.
У нас има над 400 000 животни в свинекомплекси – 2/3 в Централна Северна и Североизточна България. В момента, в който бъдат засегнати тези ферми, всички животни трябва да се умъртвят, а загубите може да достигнат до половин милион лева, допълни тогава министърът.
Водата е потенциален преносител и на друга изключително опасна за птицевъдните стопанства болест – птичи грип. Щамът, който беше открит у нас издържа определено време във водата, освен ако не е изложен на пряка слънчева светлина, когато умира за около 3 часа, обясни пред „Агрозона“ Златка Христова, зоотехник и отговорник за голяма птицеферма в Разградско.
Там вододаването е от собствен сондажен кладенец, а питейната вода, която е за обслужване на работници, се доставя от ВиК. Водата от сондажа се проследява стриктно, прилагат се дезинфекции и други необходими мерки.
„За това нещо има специални органи, които следят, ние също прилагаме пълен контрол “, категорична е Златка Христова.
На фона на всички тези опасности,
производството на храни ще нарасне с 60% до 2035 г,
за да бъдат задоволени нуждите на населението. Изводът е един – докато човечеството расте с бързи темпове, това неминуемо ще повишава нуждата от селскостопанска дейност, а замърсяването на водата ще се случва още по-скоростно.
Варианти за решение на кризата има. Един от най-важните е прилагането на правилни селскостопански практики и благоприятни политически решения, с които по-ефективното използване на водите в селското стопанство е съвсем реална цел. В защита на сладководните води новата Обща селскостопанска политика в ЕС трябва да следва стандартите на Директивата за водите, а значителна финансова подкрепа трябва се насочи към устойчив земеделие. Всички тези мерки са предмет на дискусии с последващи реформи, които целят да подкрепят интензивното земеделие и да осигурят превенция от замърсяване.
Общоевропейското законодателство обаче не съдържа пълния спектър от възможности. Правителствата на отделните държави трябва да приемат стриктни закони за опазване на околната среда и управление на отпадъците, като организират мониторинг на местните заводи и ферми, за да гарантират, че те отговарят на изискванията за опазване на природните ресурси.
Фермерите трябва да бъдат окуражавани да прилагат устойчиви земеделски практики, които щадят околната среда. Освен това, правителствата могат да обмислят различни варианти за данъчни облекчения на малки ферми, използващи устойчиви практики, както и да забранят употребата на пестициди, които са опасни за околната среда.
