Кризата с работната ръка в земеделието е много голяма, тя все повече се дискутира и обхваща всички региони на България, казва пред „Агрозона“ Оля Антонова, която заедно със съпруга си Борис Георгиев и семейството му произвеждат малиново вино. Съпругът й е технолог на малиновия еликсир, свекърът й се занимава със земеделие, а самата тя допринася и с натрупания опит в областта на маркетинга и рекламата.
Семейството отглежда био малини в Искърското дефиле, насаждението е на площ от 95 дка и от самото начало е биосертифицирано. „Хората, с които работим ние, са с нас шеста-седма година. Имаме семейства, които са идвали, когато снахите им са били бременни, сега вече децата си играят с моето дете. От толкова години те се връщат всяка и всяка година.“, разказва Оля Антонова. Според нея кризата с работната ръка в земеделието не е много по-различна от кризата с работната ръка в останалите бизнес сектори. „Тази криза не е защото няма хора – хора има и за бизнеса, и за земеделието“, категорична е тя и посочва, че на тях вероятно обаче не им се предлагат условия, които да ги стимулират да работят.
Гости или работници – разлика няма
Оля Антонова казва, че за семейния бизнес, от който е част, не е необходима „форма на робовладелство“, за да бъдат успешни, въпреки че земеделието е много неблагоприятен сектор – една градушка може да унищожи реколтата. „Въпросът е, че все по-малко бизнеси осъзнават, че един от най-големите активи в една фирма са служителите“ , казва Оля. Тя продължава, че за нея е изключително важно какво ядат берачите им, къде са настанени. Специално наемат готвач, който да приготвя храна само за работниците в продължение на един месец. Той от своя страна готви по предварително изготвено меню, съобразено с жегата по време на беритбената кампания и с нуждите на организма. Хората са от сутрин до вечер на 40 градуса и ние съобазяваме кога им трябва въглехидратен прием, кога им трябват повече протени, казва дамата и допълва: „Това, което готвим за работниците, е това, което ние самите ядем.“ Малиноберачите имали в менюто си разнообразие от скари, супи и яхнии. „Дали са дошли гости в нашия дом или са работници, които ще берат нашата продукция, за нас няма никаква разлика.“, казва Оля Антонова. Идея, която води производителите, е Fair Trade – чист продукт, чисти съставки, честен и справедливо заплатен труд. Принципът е доста популярен в чужбина, но у нас тепърва набира разпознаваемост. Терминът означава, че трябва да можеш да гарантираш, че на нито един човек не са били нарушени правата, не е използван детски труд за създаването на продукта. Важно е да знаеш, че изключително хуманно си дал работа на хора, без по какъвто и да е начин да си нарушил правата им, казва Оля. Тя допълва, че принципът Fair Trade е изключително разпространен при кафетата и шоколадите, защото там, по думите й, става въпрос за истинско робство.
Трябва генерално да се преосмисли отношението към пазара на труда
Оля посочва, че доброто отношение към работниците е важно не само защото в продължение на един месец работодатели и работници са рамо до рамо всеки ден години наред, но и защото от работата им зависи пряко суровината, която ще бъде вложена в малиновото вино. Дали плодчето ще бъде откъснато зелено или точно в момента, в който е узряло, е от значение за качеството на крайния продукт, коментира Антонова. „Когато човекът е добре стимулиран и си обича работата, иска да ти даде най-доброто, защото вече не чувства, че работи за теб, а че всички сте едно.“, казва тя. Факт е, че ние работим с малцинства като всички други, но за нас това не са хора, които са по-различни от нас, и не мисля, че отношението трябва да е по-различно, категорична е производителката. По думите й трябва генерално да се преосмисли отношението към пазара на труда и към работната ръка, особено в момент на криза, в какъвто са сега много земеделци.
За работата без пари
Все повече се развиват платформите за търсене и предлагане на неплатени стажове, интересното е, че има млади и образовани чужденци, които търсят възможност да дойдат да работят у нас, казва Оля Антонова. Ангажиментът на човека, който осигурява заетостта в този случай, е да подсигури храна и подслон. „Аз не бих посмяла по такъв начин да обезценя работата на някого. Ако ще се прави нещо доброволческо, то според мен трябва да се прави за благотворителност“, коментира дамата и продължава, че при положение, че има производство и продуктът се продава, е абсолютно недопустимо да вземеш някого, който да работи безплатно. За мен това е много неуважително и неморално, споделя Оля.
100% естествено
Оля Антонова разказва, че от 10 г. от малините се произвежда вино, първоначално плодът е бил в съотношение 1:1 с мерло, което всяка година се избира специално, за да се комбинира добре с червените плодове. През последните няколко години изборът се спира на виното от Брестовица. От около 4 години на пазара е и продукт, който съдържа единствено малиново вино. „Това е напитка, която е направена от 100% ферментирал плод. И двете вина нямат добавени сокове, добавени есенции, напълно естествени са.“, обяснява Антонова.
Семейство Георгиеви отглежда био малини от 14 години, а от 10 произвежда вина от плода. Освен като чисто малиново вино, марката „Трастена“ го предлага и в комбинация с мерло, като през последните няколко години изборът им за мерло е в региона на Брестовица. „И двете вина нямат добавени сокове, добавени есенции, напълно естествени са.“, обяснява Антонова.
Българският пазар е изключително стойностен
Развитието на производството достига и до нов продукт – „нещо леко, нискоалкохолно, плодово, искахме да е пенливо, да е с по-малко калории и много хубава опаковка“. Той се произвежда в чужбина за българската марка. Оля разказва, че семейството е търсело качество в производството. Така стигат до Австрия. „Това всъщност е първият продукт за българска марка, който е направен в чужбина. Обикновено ишлеметата от чужбина се правят в България, но в нашия случай искахме да намерим качество.“, посочва Оля Антонова. Въпреки че се произвежда далеч, напитката не само се предлага у нас, но е насочена изцяло към българския пазар, който по думите на Оля е изключително стойностен. Тя категорично не се съгласява с твърденията от колеги и потребители, че пазарът в страната нямал потенциал и отбелязва, че българинът е много чувствителен към това, което пазарува и консумира: „Фактът, че 10 г. сме в бизнеса с плодово вино показва, че българският потребител е отворен и към малко по-нетрадиционните продукти.“
Като решаващ фактор за потреблението на плодовото вино дамата посочва младите хора, които били и основни потребители на малиновото вино. При малиновите продукти обаче имало и елемент на носталгия, тъй като в района на Берковица по време на комунизма се правело много малиново вино от огромни малинови насаждения. С падането на комунизма обаче това производство замира. Затова и част от клиентите са възрастни хора, които купуват вино от малини, за да си спомнят за младостта. „Този тип клиенти ни накара да вярваме, че възраждаме нещо, което е изчезнало, че възстановяваме традиция.“
БГ малини пътуват в Западна Европа
Тъй като плодовете имат биосертификат и са с високо качество, намират реализация и на пазара на плодове. Оля Антонова казва, че шоково замразени, част от тях се изнасят за Белгия и Холандия. В тези страни имало голямо търсене на био продукция. У нас не се продават, заради високата си цена. И въпреки че спрямо конвенционалния плод струват значително повече, през 2017 г. цените са били много ниски, макар малините да са от плодовете с малка трайност и по-трудно съхранение.
Анета Стефанова
Снимките са предоставени на Агрозона за публикация от Оля Антонова
