„Мегафондове“ и юридически хватки: Как реформата на ОСП може да остави реалните производители без защита
Докато Европейската комисия чертае оптимистични планове за бъдещето на земеделието, Европейската сметна палата (ЕСП) приземи амбициите на Брюксел с остро становище. В своя доклад 05/2026 одиторите предупреждават, че опитът за „революция“ в Общата селскостопанска политика (ОСП) заплашва да се превърне в административен капан. Вместо обещаното опростяване, фермерите са изправени пред илюзорни правила и реален риск от блокиране на плащанията след 2028 г
Земеделието губи своята финансова независимост?
Най-големият риск, според ЕСП, е премахването на специфичните земеделски фондове и вливането им в общ „мегафонд“ за сближаване. Според експертите това размива отговорността. За първи път от десетилетия земеделието ще трябва да се конкурира за административно внимание с инфраструктурни и социални проекти. Това създава опасност от забавяне на плащанията, тъй като националните органи ще трябва да боравят с коренно различни правила за отчетност.
„Таванът“ от 100 000 евро – популизъм или реална мярка?
Одиторите са скептични към ефективността на предложеното ограничение на плащанията до 100 000 евро на стопанство. В становището се посочва, че без единна европейска дефиниция за „свързани предприятия“, мярката лесно ще бъде заобиколена чрез юридически хватки и раздробяване на фирми.
„Липсата на общи правила за това кой е “активен фермер” ще позволи на държавите членки да интерпретират закона по начин, който може да насочи средствата далеч от реалните производители“, алармират от Палатата.
Климатичните цели: Финансова акробатика с парите на фермерите
ЕСП подлага на сериозна критика и плана 43% от аграрния бюджет да отива за екология. Одиторите определят методиката на ЕК за изчисляване на тези разходи като „неточна“. Те се опасяват, че вместо реални екологични ползи, ще наблюдаваме просто „преименуване“ на съществуващи практики, което няма да помогне на земеделците да се адаптират към климатичните промени, но ще увеличи изискванията към тях.
Въпросът за контрола: Кой ще носи отговорност?
Новият модел, ориентиран към „резултати“, а не към „разходи“, крие сериозен дефект. Ако една държава не постигне своите общи национални цели, Брюксел може да спре финансирането за целия сектор, дори за фермерите, които са изпълнили своите ангажименти. ЕСП настоява за ясни механизми, които да гарантират, че изрядните производители няма да станат заложници на административна некомпетентност.
Предложението за ОСП след 2028 г. изглежда по-скоро като бюджетен експеримент, отколкото като стратегия за стабилност. Предстоят тежки преговори в Европейския парламент, където становището на одиторите ще бъде основен коз за онези, които настояват за запазване на силната и независима подкрепа за земеделието.
