Към настоящия момент най-уязвими са люцерновите посеви, дините, пъпешите и зеленчуковите култури.
На база подаден сигнал до областния управител от отдел „Растителна защита“ в Областна дирекция „Безопасност на храните“ – Добрич, областният управител изпрати писмо до кметовете на общини в област Добрич с указания за спешно свикване на общинските епизоотични комисии във връзка с увеличения каламитет на кафява ливадна пеперуда. В сигнала специалистите от ОДБХ алармират, че разпространението на насекомото е в стадий трето поколение, което крие сериозни опасности от унищожаване на растенията.
Проблемът е разискван и на държавно ниво и в тази връзка има издадена заповед на Министерство на земеделието и Министерство на околната среда и водите, с която се указват точните продукти за третиране. В Сигнала си до областния управител ОДБХ посочват конкретни продукти за прилагане.
В резултат на високите температури сроковете за преминаване от една фаза в друга на неприятеля са съкратени. Масова поява на пеперудите от трето поколение е започнала на 2 август. Пеперудите приемат нектар от различни цъфтящи растения за да узреят полово. Активни са както през деня, така и през нощта, но масовият им летеж е около 23-24 часа.
Привличат се от светлина и хранителни атрактанти (ферментиращи течности). Оптималната температура за летежа и копулацията е 20-25ºС. Един женски индивид снася от 40 до 600 яйца на групи по 2-20 от долната страна на листата. Яйцеснасянето е след залез слънце и през нощта, при температура на въздуха не по-ниска от 18ºС, ембрионалното развитие е от 3 до 9 дни.
Възрастните гъсеници често сменят растенията, след като унищожат листата в дадена местност, преминават значителни разстояния с помощта на въздушни течения, като продължават да унищожават растителността по пътя си. Младите гъсеници се развиват по-често по плевелната растителност, а по-възрастните по културните видове.
Гъсениците от трето поколение са най-многобройни и причиняват най- големи загуби, предупреждават от областната дирекция на БАБХ. От там препоръчват на земеделските производители да обследват площите с пролетни култури, като се обърне особено внимание на късните посеви. Към настоящия момент най-уязвими са люцерновите посеви, дините, пъпешите и зеленчуковите култури.
