Регистрираните към края на 2014 година свлачища са 1851, а общата им площ е 209 хил дка. Това е 0.2% от територията на страната, съобщава заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков за БНР, цитиран от “Крос”. По-голямата част – 1159, са в урбанизирани територии. Те са опасни и пряко застрашават домовете на хората. Останалите 692 са по републикански и общински пътища и в земеделски земи.
От началото на тази година са регистрирани 28 нововъзникнали свлачища, съобщава зам.-министър Нанков. По думите му предотвратяването на щетите от свлачищата зависи от максимално бързите действия на всички компетентни институции при наличие на съответното финансиране. МРРБ е описало стриктно реда и отговорностите за геозащитна дейност. Ключовият проблем е в сериозния дефицит на средства за такъв тип дейности, уточнява заместник-министърът. За укрепването на най-спешните свлачища в страната – от първа категория, трябват около 500 млн. лева. Сумата, която е необходима за укрепването на всички свлачища за периода 2015-2020 година, превишава 871 млн. лева.
По бюджета на МРРБ за 2015 година са налични едва 1,280 млн. лева. От тях 750 хил. лева са за мониторинг и регистриране на свлачищните процеси. Нанков определя ресурса като крайно недостатъчен, затова се търсят и други източници на финансиране, включително от европейските фондове.
Той обяснява, че са подадени необходимите документи за финансова помощ от фонд „Солидарност” за справяне с част от щетите от бедствията от тази и миналата година. Част от тях ще са за укрепване на свлачища. Средства се очакват и от Оперативна програма „Околна среда”. По нея през новия програмен период ще се отпуснат около 40 млн. лева за укрепване на проявени свлачища по републиканската пътна мрежа и в населените места.
