В планинските райони има много малко производители, там фермите са основно семейни, индустриално производство не може да съществува, коментира Милкана Йорданова, производител на млечни продукти с 25-годишен опит по време на тематичен дебат за въвеждане на термина за качество “планински продукт”. Тя е категорична, че трябва да се въведе програма, по която да се подпомагат семейните ферми като това ще подпомогне съществуването им, ще помогне за възстановяването на природата и ще облекчи социалната система, тъй като вместо да са на социални помощи, хората ще имат препитание. Производителката е на мнение, че за да се запазят семейните ферми, е необходимо те да получат специален статут.
През 90-те години у нас е имало около 26 хил български родопски говеда, порода, за чиято селекция държавата е инвестирала значително. Към момента обаче екземплярите от нея са между 5 и 6 хиляди и то благодарение на факта, че преди няколко години породата е вписана в списъка на изчезващите породи. Преди в Смолянско са се произвеждали над 100 тона мляко, а днес количеството възлиза на една 15 тона.
В Смилян, село недалеч от Смолян, преди е бил най-големият завод за бланширани картофи у нас, но той вече не функционира. Възстановяването на семейното производство ще спре обезлюдяването на селата, коментира производителката и добави, че все още не е късно. “В планината освен за дърводобив има условия и за чудесно семейно стопанство, което трябва да бъде подпомогнато”, коментира още Милкана Йорданова.