НПВУ: Закъснели приеми, липса на диалог, неясни критерии и още

Павлина Георгиева
Павлина Георгиева
5 Минути

АЗПБ апелира за спешни работни групи за изчистване на процедурите по Националния план за възстановяване и устойчивост

Приемите по процедурите от Националния план за възстановяване и устойчивост закъсняват осезаемо, след като едва преди дни приключи общественото обсъждане на насоките за кандидатстване.  От публикуваните за разискване документи обаче прозират множество неясноти, неточности и различен подход при различните мерки, които биха ощетили бенефициентите по Плана. А време няма време, тъй като договорирането на проектите трябва да бъде завършено в срок до 30 септември 2023 г.

Липса на диалог

Липсата на диалогичност и обсъждане на насоките за кандидатстване в тематични работни групи отново поставят началото на приемите под въпрос. Насоките за кандидатстване по НПВУ трябваше да бъдат обсъдени на тематични работни групи с представители на ДФЗ, МЗм, браншовите организации и други заинтересовани страни, но това така и не се случи.

В Становище на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ), изпратено до МЗм и ДФЗ се апелира за спешно провеждане на обещаните тематични работни групи за изчистване на процедурите по Националния план за възстановяване и устойчивост, за да могат приемите да стартират възможно най-скоро.

Неактуални ПУРБ и ПУРН могат да спрат приема по процедурата за напояване от НПВУ

От Становището на АЗПБ става ясно още, че приемите по процедурата на напояване от НПВУ е възможно въобще да не стартират, поради неактуализираните Планове за управление на речните басейни (ПУРБ) и Планове за управление на риска от наводнения (ПУРН).

„При тези обстоятелства и липсата на информация кога България ще има одобрени ПУРБ и ПУРН, отправяме сериозен апел към МЗм да уреди в процедурата „води“ стабилността на кандидатите и КП в хипотезите, при които на етап кандидатстване инвестициите отговарят на процедурите по ЗООС и ЗВ при действието на старите ПУРБ и ПУРН, но след приключване на приема страната ни вече има нови ПУРБ и ПУРН“, заявиха от АЗПБ.

От АЗПБ настояват още за уеднаквяване на критериите по трите процедури, въвеждане на нови критерии за кандидати с опит в изпълнението на инвестиционни проекти и ПИИ с по-високо ниво на готовност.

Условията за допустимост не позволяват разширяване на дейността на животновъдните стопанства и диверсификация

Спрямо така представените условия за допустимост към момента няма възможност животновъдните стопанства да увеличават поголовието, няма възможност и за деверсификация на дейностите, тъй като ДФЗ ще разглежда проектите на базата на настоящото състояние на фермите като брой и видове животни.

Освен това животновъдни стопанства няма да бъдат оценени по критериите за оценка с по-добри точки за приоритетен сектор, когато закупуват земеделска техника за производството на фураж.

“Рзбираме, че идеята на МЗм е да се облекчи процедурата за кандидатстване, но в крайна сметка трябва да се дадат възможности, както за разширяване на производството, така и за деверсификацията му, особено в контекста на възстановяването от ковид пандемията”, коментира за Агрозона Таня Дъбнишка, изпълнителен директор на АЗПБ.

Парадокс: Финансов критерии дава предимство на стопанствата с по-добри икономически показатели

Докато средствата по НПВУ се отпускат с цел възстановяване на стопанствата с претърпени загуби, МЗм залага критерии, които дават предимство на кандидадите с по-висок финасов показател.

Публикуваните за обществено обсъждане документи разкриват, че в процедурата за техническа модернизация е заложен критерий, който оценява стопанствата или кандидатите по финансов показател. Така на практика повече точки ще получат онези стопанства, които докажат по-добри икономически показатели.

“Според нас няма причина и логика да се дава приоритет на по-малко засегнатите от кризата земеделски производители, за сметка на онези, които са претърпели по-големи икономически вреди. Важно е в ТРГ с МЗм и ДФЗ да се установи единен подход към всички кандидати и да се определи към кой момент се оценява чрез критерий, че фермерът е засегнат от пандемията и към кой момент (за кои години) му се търси финансова стабилност, за може да си изпълни проекта“, допълни Дъбнишка.

 

 

 

 

Павлина Георгиева завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. В Аgrozona приоритет са й биологичното земеделие и здравословните храни, розопроизводството, пчеларството, ловът и риболовът.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА