„Забранява се предлагане на пазара на натурална минерална вода и изворна вода от едно и също находище или извор под различни търговски наименования”, е най-новата промяна в Закона за храните, която бе внесена за обсъждане в Народното събрание от Валери Симеонов и група народни представители.
Промените в закона, който бе приет само преди няколко седмици, се налагат от европейското законодателство, с което българските закони трябва да бъдат уеднаквени. С писмо от началото на юли 2020 г ЕК казва, че българското законодателство, уреждащо отношенията, свързани с предлагането на минерални и изворни води, не съответства на приетата от ЕС правна рамка. Според Комисията правната уредба на натурални минерални, изворни и трапезни води в Закона за храните не съответства на Директива 2009/54/ЕС. По-конкретно, посочено е, че българското законодателство не забранява предлагането на натурална минерална и изворна вода от едно и също находище, респективно извор под повече от едно търговско наименование, както изисква Директива 2009/54/ЕС , нещо повече – в противоречие с директивата, наименованието на извора не е задължително да бъде посочено върху етикета. ЕК напомня, че целта на Директива 2009/54/ЕС е да елиминира различията в законодателствата на страните-мленки, да предпази потребителите от въвеждане в заблуждение и да осигури честна търговия и дава на България 3-месечен срок да предприеме нужните мерки за привеждане на законодателството в съответствие с европейската правна рамка. Според мотивите на вносителите търговското наименование, под което водата ще се предлага на пазара, е от съществено значение за опазване здравето на потребителите и предпазването им от заблуждение по отношение естественото и характеристиките на водата, поради което то трябва да бъде посочено в заявлението. В Директива 2009/54/ЕС е изведен един основен принцип „един извор- едно търговско наименование” и това трябва да бъде посочено и на етикета на българския продукт.
