България вече е подала своите планове за младежката гаранция
В България всеки четвърти млад човек не е зает с трудова дейност и не е ангажиран в образование и обучение. Това съобщи д-р Ласло Андор, европейски комисар по заетост, социални въпроси и включване, при произнасяне на академичното си слово в УНСС, където беше отличен с почетното звание „Доктор хонорис кауза на УНСС“, предава агенция “Фокус”. Безработицата е един от най-осезаемите ефекти от кризата, защото засяга най-ценния ресурс на Европа – нейните хора и най-вече младите. Безработицата за ЕС наскоро достигна 11%, и 12% за Еврозоната. Младежката безработица е близо 23% и това означава, че вероятността един млад човек да остане без работа е много по-голяма, отколкото за останалото население.
„Справянето с този проблем за мен бе първостепенен приоритет. Ето защо Европейката комисия излезе с предложение през 2012 година, което бе прието от Европейския съвет, а именно – препоръка за гаранция на младежта. Това означава, че се гарантира, че всеки млад човек ще получи висококачествено предложение за работа, стаж или нова възможност за обучение. Международната организация по труда изчислява разходите от младежката гаранция и нейните схеми на 21 милиарда евро, но цената на бездействието би била много по-висока“, заяви той. По данни на Европейската комисия загубите за ЕС от това, че младите хора нямат работа, образование или професионално обучение възлизат на 153 млрд. евро.
В добавка към европейския социален фонд, Европейският съвет въведе схемата за гаранция на младежката заетост. За инициативата от Европейския социален фонд са заделени около 6 млрд. евро от европейския бюджет, но те ще бъдат отпуснати в допълнение на националното финансиране, като се очаква от всяка държава-членка да отдели част от бюджета си за инициативата.
Приоритет в тази схема за справяне с младежката безработица са райони, където над 22% от младежите търсят работа. Това обхваща 5 от 6 региона в България, където общо заделените средства са 55 милиона евро, с които ще се допълни европейският социален фонд и социалният дял на финансиране, което вече е усвоено за младежка заетост.
Д-р Ландор съобщи, че България вече е подала своите планове за младежката гаранция. Според експертът има потребност от един по-изпреварващ подход, като се отдели специално внимание на малцинствата, с цел да бъде насърчено тяхното приобщаване. „Необходимо е увеличаване на мерките за онези лица, които са най-далеч от пазара на труда. Така че тези, които са в най-голяма нужда, да получат най-голяма полза от мерките, вместо ползите да са за лица, които вече имат добър шанс да си намерят работа“, каза още еврокомисарят.