Ниските изкупни цени на памука, недостигът на комбайни за прибиране на влакнодайната култура и липсата на регистрирани хербициди за борба с широколистните плевели са сред основните проблеми, пред които се изправят фермерите, които са се наели да отглеждат топлолюбивото растение.
„Това е изключително трудоемка култура, с оглед на факта, че няма регистрирани хербициди за борба с вторичното заплевеляване. Освен това има недостиг на прибираща техника, защото в България няма много комбайни, които да са предназначени за събиране на памука, сподели пред „Агрозона“ гл. асистент Минка Колева от Института по полски култури в Чирпан.
Само един монополист определя изкупната цена
Отглеждането на културата у нас се оказва и не до там печелившо – „има само едно преработвателно предприятие, което да изкупува продукцията и съответно то е пълен монополист, определяйки цената“. Реализацията не е проблем, всеки може да продаде на предприятието, но дали ще го устрои цената е друг въпрос, споделя Колева. В момента за килограм се плаща по 0,60 лв. Получава се и голяма зависимост за субсидиите, защото за да получиш такива ти е необходим договор с изкупвателно предприятие. В същото време гръцки търговци предлагат по 50-60 евроцента за килограм. Двойната цена е доста привлекателна за нашите фермери и тези, които са успели да се спазарят с южните съседи са доволни, научи „Агрозона“.
„От производството на памук се печели само отпуснатата субсидия, ако успееш да си докараш на нула разходите от продажбата на готовата продукция. 130 лева на декар е в момента подкрепата за отглеждане на памук.“, сподели за „Агрозона“ Йосиф Деглянски, крупен фермер от Южна България и производител на памук. У нас добивите са от порядъка на 100-120 кг от декар. Макар, че все още се търсят оптималните технологии и варианти на памукопроизводството в България, културата има реален шанс да се завърне в българските полета през следващите 2-3 години, според него. Важно е обаче да се отглежда в районите, където традиционно вирее най-добре – Чирпански, Хасковски и Пловдивски регион, защото в другите части на страната няма достатъчно слънчеви дни, за да узрее.
Според представителят на научните среди обаче е трудно да се предвиди накъде ще продължи производството на памук. България е страна на субсидираните култури. „Помощите предизвикват интерес. Памукът обаче е много благоприятна култура. В последните години сеитбооборотът се върти само между пшеница и слънчоглед. За да има устойчиво земеделие е необходим добър оборот и памукът е изключително благоприятен за това начинание.“, казва Минка Колева.
Нашите сортове ниски, комбайните – високи…
„С пазара ще се уредят някак си нещата, но проблемът е в прибирането и технологията на отглеждане. Все още има много неща, които трябва да се избистрят, голям проблем остават широколистните плевели. През прибирането също има пречки, защото са необходими сортове пригодени за механизирано прибиране. Българските сортове са добри и по нищо не отстъпват на западните, но са по-ниски и по-трудно се прибират с памукокомбайни. Затова през тази година много производители са предпочели гръцки сортове, които са на базата на американска селекция. Те обаче узряват по-късно от нашите и се появяват проблеми при прибирането и освобождаването на площите.“, сподели още Деглянски.
В преди отпускането на субсидията у нас са се гледали 2-3 хил. дка, докато миналата година са били около 50 хил. дка, а тази година са 43 хил. дка. Без субсидията обаче е немислимо да се гледа памук, категоричен е Йосиф Деглянски. България има квота за памукопроизводството в размер на 33 000 дка. Когато държавата надхвърли тази квота, определената субсидия се разхвърля на цялата площ и в крайна сметка се получава по-ниска сума на подпомагане. При увеличение на площите ще дойде моментът, в който да няма никакъв икономически смисъл от отглеждането на влакнодайната култура.
