След като през миналата седмица правителството прояви изненадваща щедрост към зърнопроизводителите, възстановявайки им две екстри – национални доплащания към европейските субсидии, както и по-нисък акциз върху горивата за селскостопанска техника, въпрос на време беше и други подсектори в земеделието също да поискат допълнителна държавна помощ. Само няколко дни по-късно животновъдите настояха за трикратно намаляване на данъчната основа и да им се опростят заемите от фонд “Земеделие”, а производителите на картофи поискаха три пъти по-голяма субсидия. А тепърва предстоят разговори с производители на плодове и зеленчуци, както и с тютюнопроизводителите, които от години са на такъв режим. Това съобщи “Капитал”.
Правителството само се постави в не особено комфортната ситуация или да откаже финансирането за различните от зърнопроизводството отрасли (което означава да обясни защо за едни може, а за други – не), или да приеме исканията им, което ще е пак за сметка на данъкоплатците, като ще се взима от едни, за да се дава на други. Цялата политика по изплащането на субсидиите от ЕС и националното съфинансиране към тях, освен че е изначално погрешна, не е подчинена и на някаква цялостна концепция, а се случва година за година. Ако правителствата досега, включително и настоящото, бяха изготвили например средносрочен план какъв ще бъде бюджетът за земеделски субсидии, кога ще се плащат те и колко пари ще има за отделните отрасли, средата за бизнес на фермерите щеше да е с една идея по-предвидима. Но след като “социалното” правителство “клекна” на шепата едри зърнопроизводители, вероятно ще бъде принудено да прикляква още много пъти, особено ако отсрещната страна заговори за протести и стачки.
