Според Мариана Кукушева от Браншовия съюз на хлебарите и сладкарите няма как в хляба да се вложи подобна съставка
Европейската комисия разреши за консумация няколко вида буболечки под формата на брашна и паста. До този момент разрешение за влагане в хранителните продукти са получили домашният щурец, жълтият брашнен бръмбар, мигриращият скакалец и брашненият червей. Използването на насекоми в менюто обаче не е нещо ново за кулинарията, става ясно от стари публикации, които датират от далечната 1844 г. Лекарите припомнят също, че хранителният оцветител Е 120, който се среща в кетчупа, в мармалада и в желираните мечета например, се прави от листна въшка, напомнят от БНТ.
От БАБХ също разясняват, че никой не може да ни задължи да консумираме новите храни
„Не можете да консумирате насекоми без да сте направили ваш информиран избор, тоест вие да решите сами да закупите храна с насекоми. Чрез етикетирането се упоменава информацията на вложените съставки в храната. Ако една от съставките да кажем е домашен щурец, на етикета се изписва състоянието, в което той е вложен, дали е сушен, замразен или в прахообразна форма, латинското наименование на щуреца и в скоби се изписва вече на български – домашен щурец.
Решението на ЕК е плод на задълбочени проучвания
Решението на Европейския съюз да бъдат използвани продукти от различни видове насекоми при производството на храни е плод на задълбочени проучвания. Пускането им на пазара идва след изследвания от Европейския орган за безопасност на храните, като цялостно се доказват всички влияния, които продуктите могат да окажат върху човешкия организъм. Всяка една нова храна, всяко насекомо като нова храна, се одобрява индивидуално. Това всъщност е изискването на законодателството, за да може да се гарантира безопасността за гражданите в Европейския съюз.
Мариана Кукушева: Брашно от инсекти в хляба? Абсурд!
„Консумацията на преработени насекоми под каквато и да е форма от страна на ЕК е един реверанс към азиатските народи, в чието меню такъв тип храна присъства ежедневно.
Да си представяме, че в България или някъде другаде в Европа би могло и особено в държави, между които сме и ние, които имат силни кулинарни традиции, може да се стигне до тайно присъствие на такъв тип суровина в храната, е повече от абсурдно, защото от една страна този тип брашна имат специфичен вкус и мирис и те не могат да останат неразличими, дори и да не са изписани на опаковката“, коментира за Агрозона Мариана Кукушева, председател на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. Тя допълни още, че подобни продукти са и доста по-скъпи.
„Що се отнася до българския хляб има определена дефиниция, която миналата година по време на въвеждането на нулевото ДДС на хляба единодушно бе приета от всички депутати в Народното събрание. Тази дефиниция гласи, че хляб е изделие, което е приготвено от брашно от зърнени култури, има присъствие на квас или мая и единствените добавки са вода и подобрители. Тоест всичко останало не се нарича хляб. Злоупотребата на тази тема от страна на някои „анализатори“ е, за да играят роля при формиране на общественото мнение. Трябва да престанем да насаждаме в хората съмнение по отношение на състава на хляба, която ядат, защото този състав е стриктно изписан на опаковките на всеки един хляб. Така че няма никаква вероятност, шанс или възможност, явна или мнима, да се добавят в хляба каквито и да било брашна от инсекти“, категорична бе тя.
Колко безопасни са продуктите от насекоми?
До колко продуктите от насекоми са безопасни обяснява алергологът и имунолог академик Богдан Петрунов от Националния център по заразни и паразитни болести.
В много страни в света по различни културни, религиозни или битови причини се консумират най-различни видове насекоми и червеи, които дори минават за деликатес.
Според академик Петрунов няма опасност за хората и във връзка с евентуалните препарати, с които се третират насекомите.
Те са култивират и развъждат в условия, които са безопасни за човешкия организъм или ако има вещества, които имат алергизиращ характер, те ще трябва да бъдат обявени на етикета на съответния продукт. В това отношение регламентът е добре положен и не виждам опасност за обикновения консуматор.
Кога насекомите ще започнат трайно да навлизат в храните?
„Насекомите ще започнат трайно да навлизат в храните, но това ще отнеме известно време. Всичко ще започне от специализирани магазини, от етикетиране, докато стигне до големите търговски вериги. Преди да влезем в Европейския съюз имаше такива дебати, че ще ни вземат шкембе чорбата, че няма да ядем свински крачета, ще ядем домати с еднакъв размер, но нищо от това не се случи. Няма и да се случи и това да се консумират продукти само от насекоми“, коментира Борислав Ананиев, собственик на ферма, в която се отглежда супербрашнен червей, предназначен за храна на животни.
Доста от Е-тата на етикета всъщност са насекоми
Фермерът Борислав Ананиев подчертава, че продуктите с насекоми отдавна се използват за производството на храни, но масовото им влагане е в продукти е скъпо. Доста от Е-тата всъщност са насекоми, така че се храним с насекоми и отдавна поглъщаме такива и с плодовете и зеленчуците в не малки количества на годишна база. Дали ще бъде коректно етикетирането – това е въпрос на фирмата. Засега обаче е скъпо насекомите да се влагат в каквото и да било.
Така наречените Е-та са разнообразни съставки, които се използват в хранително-вкусовата промишленост. Например червеният оцветител кармин, отбелязан на етикета като Е120 се получава от насекомото кухнило, което живее върху кактуси в Централна и Южна Америка, Турция, Иран и други места.
Вероятността от развиване на алергия е също толкова възможна, колкото непоносимостта към традиционни храни
Академик Богдан Петрунов подчертава, че няма причини да се страхуваме от храната с насекоми. Според него колкото е възможно да се развие алергия към традиционни продукти като мляко и яйца, толкова голяма е и вероятността хората да не понасят продуктите с насекоми.
Всеки ден консумираме продукти от най-различен характер, с най-различен произход и няма никаква основание да кажем, че насекомите ще бъдат по-опасни от млякото и от яйцата. Чух такива изказвания, че ще се засилят автоимуните заболявания, но това е несериозно дори да се говори.
Насекомите се хранят с плодове, зеленчуци и различни брашна от зърно. Подобно на всички животни и на тях им трябва храна и вода. Като специфични условия обаче Борислав Ананиев посочва благоприятните влага и температура.
Дори да ни се струват опасни и екзотични, насекомите са с изключителна енергийна стойност
Според доклад на ООН те са високопитателни и здравословна храна с повишено съдържание на мазнини, протеини, витамини, фибри и минерали.
Преди всичко за хората консумацията на насекоми е повече културен шок, отколкото съображение за здравето. В днешния свят сме изправени срещу дефицит на протеини и в бъдеще това ще е един от пътищата за набавяне на по-високи количества протеин. В миналото беше така и с водораслите. Оказа се всъщност, че те са много полезни, носители на висока хранителност, не само на белтъчини. Същото ще бъде с насекомите и вероятно с други така да се каже странни за нас храни, които ще бъдат включени в нашия живот.
