Нахутът – модерната храна от килера на баба (+уникална рецепта)

Екип на Агрозона
Екип на Агрозона
13 Минути

Хората сме много консервативни при избора на храна. Новите  продукти трябва да се въвеждат на малки порции и с красива презентация, защото българите се плъзгаме по инерцията на няколкото гозби на баба и мазните закуски, пици и сандвичи на улицата. Затова не бързайте да тръбите, че ще готвите нахут преди да сте научили всичко за него и да опитате интересния му вкус.

Петя Раева
Петя Раева

Спомням си като бях ученичка продаваха нахут под формата на страгали или леблебия на лавката в училище. А баба ми си вареше кафе от леблебия – приготвено в джезве и с пищен каймак, защото не съдържа и грам кофеин. Още тогава много ми харесваше, а сега се смята, че е излизане от клишето, като го сготвиш. Нахутът обаче се завърна триумфално в менюто на българина поради невероятните си богатства от полезни вещества.

Леблебията е позната отпреди 7 500 години

Нахутът (Cicer arietinum), наричан често също леблебия (когато е печен) или сланутък, е растение от семейство Бобови. Той е една от най-рано култивираните от човека култури и свидетелства за това отпреди 7500 г. са намерени в Близкия изток. За родина на тази бобова култура се счита районът на Малайзия и по-специално в околностите на библейския пра-град Йерихон. Няколко хиляди години по-късно вече се използва в Гърция и Италия. В Гърция са открити семена от нахут от 5450 г. пр. н. е., а в Ирак са намерени семена, датирани от бронзовата ера.

отглеждане на нахут, Agrozona.bg
Нахутът има високо ниво на пурини, чиито повишен прием е свързан с производство на пикочна киселина. Тя е основният виновник за поява на подагра и отлагане на камъни в бъбреците. Именно затова хората, страдащи от подагра или бъбречни проблеми е по-добре да избягват системната консумация. Противопоказен е при язви на жлъчката. Както и останалите бобови растения засилва газообразуването в червата, затова не трябва да се прекалява с приема му. Нахутът може да предизвика още алергични реакции или дори т. нар. протеиново отравяне, която се появява след преяждане с печена леблебия, но се среща доста рядко.

Зеленчукът и досега се яде както в пресен вид, така и в зрял вид. Засажда се като боба – в гнездо с 2-3 зърна. Става на ниско храстче и цъфти с бели цветчета с тънки синкави нишки. Той е особено топлолюбив, но всъщност е извънредно непретенциозен. Издържа на всякакви екстремни природни условия – буря и дъжд, суша и вятър. Понастоящем се отглежда на много места по света с тропичен и субтропичен климат. Отглежда се най-вече в Турция, северна Африка, Мексико, Афганистан, Индия, Пакистан, Испания и Средиземноморието. За разпространението на нахута по света са отговорни не само испанските и португалските търговци, но и многобройните индийски емигранти, пренесли го в субтропичните зони.

В Индия се добиват две трети от световната реколта нахут. Отглежда се предимно видът desi (на хинди означава „местен”) – с дребно и сбръчкано зрънце в по-тъмни цветове. Той е много засищащ и е основната храна на населението през цялата година. Хапват семената още неузрели, като семки, а листата правят на зелена салата. Някои сортове стават и за пуканки. Варивото е част от десетки видове къри. Черният нахут обаче е високо ценен в индийската кухня и се приготвя често под формата на ястието Кала Чана. На субконтинента е много популярно и брашното от нахут, от което се правят питки и сладки (халуа в Бангладеш). Използва се за паниране, а в арабските страни – и за плоския хляб сока. В Бирма правят от нахут тофу – прясно вегетарианско сирене, подобно на това от соята.

По Средиземноморието е популярен сортът с по-едро, бежово и гладко зърно, известен като kabuli (идващ от Кабул). Вкусът му е близък до този на масления боб и е по-познат и разпространен в Европа. Зърната му са големи, кръгли и жълти. Италианците добавят зърната към прочутите си мариновани антипасти (предястия) или салатата от три вида зърна – зелен боб, нахут и едър боб, подправени с балсамов оцет и зехтин. В Близкия изток е особено популярна рецептата за хумус, както и фалафели. Във  Филипините държат сварените зърна в сладък сироп и си ги хапват за десерт.

Къде са калориите

В 100 г зрели, сварени и неосолени зърна се съдържат 164 калории, 27 г въглехидрати, 9 г белтъчини, 7 г фибри и едва 2,6 г мазнини. И още – почти половината от препоръчваната дневна доза В9 (фолиева киселина) и четвърт от тази на магнезий и желязо.

Нахутът е добър източник на белтъчини (протеини), необходими на организма за клетъчното възстановяване. Изобилието от витамин Е укрепва имунитета, предпазва сърцето и поддържа здрави кожата и косата. Той съдържа и цинк, който подобрява функциите на имунната система и тимуса. В допълнение нахутът е полезен източник на изофлавони, които имат естрогеноподобен ефект и потискат образуването на тумори.

Ядките на нахута, подобно на тези на повечето бобови растения, са богат източник на белтъчини (около 20% от сухото съдържание). Те са също така добър източник на фолиева киселина и лецитин, който е признат за вълшебно вещество, което спира стареенето и забавя атеросклерозата. Съдържанието на мазнини е ниско в сравнение с други ядки (например орехи, фъстъци и др.).

Проверявайте срока на годност

При избор и съхранение на нахут задължително проверявайте срока на годност на нахута, когато го купувате в пликове или запечатани контейнери. На нашия пазар той се продава суров (внос от Турция), изпечен във вакуумирани пликчета, изсушен или стерилизиран в буркани. Разгледайте го добре дали зърната не са проядени. По възможност проверете дали в сърцевината има загнили участъци, като разчупите едно зрънце. Съхранявайте в тъмно, хладно и сухо място, за да не покълне. Така можете да съхраните сушеният нахут за период от една година. Покълналата леблебия се разваля много бързо и е негодна за консумация, освен ако не е приготвена специално за целта по определена технология.

През хилядолетията и вековете нахутът пуска дълбоки корени в кулинарията на различни народи. Любим е на много цивилизации и в  кулинарните традиции на много държави по света нахутът отдавна има извоювано място. Както навсякъде по света, от реколтата на най-масовото си растение (картофи в Норвегия, ориз в Китай, царевица в Мексико) в Индия дестилират и алкохолна напитка от нахута.

Предвидете по 50 грама на порция

Правилата за готвене на нахут, който е бобово растение, са като и при останалите бобови култури. Прегледайте варивото за дребни камъчета. Накиснете го от вечерта или го кипнете във вода и оставете да престои, като в началото нахута пуска пяна и трябва да я махнете с лъжица. Предвидете не повече от 50 г на порция, тъй като се надува много – 5 пъти. Не слагайте сол във водата за варене. Варенето отнема около един час в обикновена или в тенджера под налягане за 20 минути. Ако след варенето го олющите, ястието ще стане наистина по-фино, но ще намалите драстично хранителните му качества, затова запазете ципите – в тях са антиоксидантите. Изхвърлете водата от варенето и я заместете при готвенето със зеленчуков бульон, ако вкусът ви се стори твърде непривичен. Сварените зърна могат да се съхраняват в буркан в хладилника и да се добавят към супи и всякакви салати. Подправени с лимон, сол и зехтин, стават и за отделно хапване. Италианците правят от него прочутите си мариновани предястия, както и популярната салата от зелен боб, зрял боб и нахут, овкусена със зехтин и балсамов оцет. Опитайте го също така с цедено кисело мляко.

Подправките, които вървят с нахута, са сол, чесън, лимонов сок, зехтин, кимион на прах, смлени зърна кориандър, пресни листа босилек и джоджен.

Нахутът има огромни ползи за здравето:

– Той е много препоръчителен за хора, които са на диета за отслабване. Яжте до 100 г, защото количеството на въглехидратите в 100 г суров нахут е 60 г. Все пак това са от комплексните/бавни въглехидрати, които са подходящи по време на диета, но ако прекалите с нахута ще спрете процеса на отслабване.

– Нахутът не съдържа глутен.

– Идеална храна е за вегетарианци и вегани, защото успешно замества месото, поради високото съдържание на протеини, но има по-ниско съдържание на триптофан, лизин и метионин. Напълно замества в менюто ни различните видове боб и леща.

– Има нисък гликемичен индекс (10) и нисък индекс на гликемично зареждане (3). Това го прави отлична диетична храна за диабетици и подходяща за хора, които искат да отслабнат.

– Консумацията на нахут доставя на организма енергия, която се използва постепенно, без да води до повишаване на нивото на кръвната захар.

– Има ниско съдържание на наситени мазнини.

– Помага за сваляне на кръвното налягане.

– Нахутът се използва като лекарство още от древността като се е предполагало, че влияе благотворно на стомаха и стомашно-чревния тракт. Също се смятало, че компреси от млади растения лекуват възпаления, язви, ракови образувания, подобряват цвета на кожата, предпазват от кожни заболявания и унищожават брадавици.

– Нахутът съдържа и целулоза, която влияе върху правилното функциониране на храносмилателната система, състоянието на сърцето и предотвратява запек и храносмилателни разстройства.

– Честият прием на нахут допринася за намаляването на холестерола, предотвратяването на развитие на анемия, както и забавя процеса на стареене не само на кожата, но и на целия организъм.

– Древните египтяни и арабите са го използвали за афродизиак.

РЕЦЕПТАТА

Нахут с Императорски ориз

Сега е времето на Великите пости преди Великден. Това е една от причините Петя Раева да ни представи тази рецепта, на която може да се насладят всички – не само постещите и вегетарианците, но и ценителите на здравословната храна.

Необходими са един буркан нахут (консерва) отцеден, 1 чаена чаша Императорски (черен) ориз, 1 чаена чаша бял ориз, 35 г зехтин, черен пипер, сол, копър.

Черният и белият ориз се сваряват по отделно, защото времето им на варене е много различно. Черният ориз има много дебела люспа и е изключително полезен. При моя времето на сваряване беше 25 минути, но всеки е различен и увира по различен начин и ако го готвите с други продукти рискувате те да се разкашкат и да се оцветят в лилаво.

Приготвянето на белия ориз отнема около 10 минути.

В отделни съдове ги отцедих от останалата вода и накрая смесих трите готови продукта в средна тавичка като добавих зехтина и подправките и разбърках. Императорският ориз сам по себе си е с много плътен и изразен вкус и много подправки не са му нужни. Запекох ястието на предварително загрята фурна на 200 градуса за 20 минути.

Оставих да почине 15 мин и сервирах като гарнирах с чери домати. Който не пости може да добави люспи пармезан – уникално добра комбинация или да го ползва като гарнитура към риба и месо.

Да Ви е сладко!

 

 

 

Agrozona.bg e специализиран новинарски сайт за бизнес и земеделие. Нашата цел е да информираме своите читатели за новостите и добрите практики в агробизнеса у нас и по света. Agrozona.bg Ви предоставя експертни анализи и съвети за успешна реализация в сектора, а също така информация за важни срокове и събития. При нас ще намерите още и интересни и полезни съвети за вашето хоби. Екипът на Агрозона подготвя цялото съдържание на сайт и списание Агрозона. В него участват 4 журналисти, както и стажантите, които се учат на аграрна журналистика в редакцията на Агрозона

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА