Над 43% от Земеделските стопанства в България са със сравнително кратък период на съществуване до 5 години. Това е един от изводите в изследване на Института по аграрна икономика на равнището на устойчивост на земеделските стопанства в България. Трудът включва “типични” и в определена степен “устойчиви” (перспективни) земеделски стопанства, което означава, че извадковото равнище е по-високо от реалното (средното) в страната, отбелязва авторът на изследването проф. Храбрин Башев.
Устойчивото фермерство изисква дългосрочна стратегия и целенасочени грижи за подобряване на отделните аспекти на устойчивостта. Това се потвърждава от факта, че най-висок е делът на фермите с добра и висока устойчивост при стопанствата с по-продължителен период на съществуване и на полагане на грижи за устойчивостта на фермата.
Най-голяма част от устойчивите стопанства в изследването са управлявани от хора над 65 г. и млади фермери до 40 г. Собствениците и/или управителите на почти ¾ от анкетираните стопанства са мъже и над 60% са на възраст до 55 години. Подобна полова и възрастова структура на управителите (собствениците) най-вероятно ще управлява болшинството от българските стопанства в близките 5-10 и повече години и ще допринася за устойчивостта им.
С най-висок собствен потенциал за управление на различните аспекти на устойчивостта са кооперациите, едноличните търговци и търговските дружества. Като правило по-големите стопанства познават по-добре управленческата, икономическата, социалната и екологическа устойчивост. Висока компетентност на управленческата устойчивост имат стопанствата с полски култури, тревопасни животни, свине, птици и зайци и смесено растениевъдно-животновъдни. С най-високо познание на икономическата устойчивост са стопанствата, специализирани в отглеждането на свине, птици и зайци и смесено растениевъдно-животновъдни, а тези в смесено животновъдство са с най-висока компетентност по отношение на екологическата устойчивост.
