Директивата за нелоялните търговски практики е разписана в законодателството на България и от 1 март влиза и у нас за изпълнение
В бъдеще инвестиционните мерки ще се отварят всяка година. Това съобщи зам.-министърът на земеделието Момчил Неков вчера по време на уебинара „Селскостопанската политика на ЕС след 2023 г.”, организиран от представителството на Европейския парламент. В него взеха участие още евродепутатът Атидже Алиева-Вели, член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI) и Снежана Благоева, от Постоянното представителство на страната ни в Брюксел.
„Ще направим така, че бенефициентите да имат достатъчно информация и инвестиционните програми да бъдат отваряни всяка година. Когато някой изпусне прием през едната година, за следващата да има достатъчно информация и да се включи”, уточни Неков.
„По-добре да забавим стратегическия план, но той да е добър и наистина да сме си взели поуките от предишните програмни периоди. Нашата цел е да оптимизираме тези интервенции(в Стратегическия план така ще се наричат мерките), за да ги направим най-подходящи за коалиционното споразумение и записаното там”, каза зам.-министърът на земеделието.
В следващия програмен период основният фокус ще бъде върху малките земеделски производители, малки и средни земеделски стопанства и млади фермери. Една от основната цел на екипа в аграраното министерство е да се повиши конкуренспособността. Чрез Национална служба за съвети в земеделието новите управляващи ще се опитат да стигнат до всички малки, които са били обезсърчени през първия и втория програмен период.
„Целта е за инвестиционните интервенции да се гарантират средства по стратегическия план, като същото нещо искаме да го направим и с остатъчните средства през 2022 г., да има специално подпомагане за тези хора”, разказа зам.-министър Неков.
Не всички кандидати за европейско финансиране са достатъчно информирани, поради тази причина е предвидено да има мерки, свързани с консултантски услуги и обучителни програми. Един от основните дефицити в подпомагането е, че повечето от тях нямат образование или подходяща квалификация. 91% от тези хора предпочитат успоредно да се развиват и това е един от показателите, защо много от тях са неуспешни, сподели още с участниците в уебинара той.
Ако искаме да повишим конкуреноспособността трябва да субсидираме малките, да ги кооперираме, да има финансови стимули през НССЗ, да се покаже, че единствено чрез коопериране може да се постигне качество, защото има вътре контрол в групата на производители. Както и количество, но за него трябва да се проведат разговори с търговските вериги, така че да бъде променен баланса.
Има европейски директиви, които са на страната на производителите и доставчиците по агрохранителната верига. Директивата за нелоялните търговски практики вече е разписана в законодателството на България и от 1 март трябва да влезе и у нас за изпълнение. Има и директива за двойния стандарт при храните, която е насочена по-скоро към потребителите.
