Министър Танева: Собственици на магарета, мулета и катъри не следва да получават субсидии за пасища, мери и ливади

Лилия Александрова
Лилия Александрова
3 Минути

Собственици на магарета, мулета и катъри не следва да имат право на подпомагане за ползване на пасища, мери и ливади. Това каза от парламентарната трибуна министърът на земеделието и храните Десислава Танева по време на второто обсъждане на Закона за опазване на земеделските земи, предава „Фокус”.

Изведнъж магарета, катъри и мулета станаха най-търсените животни, за да може собственици на пасища, мери и ливади без животни да си ги защитят. „Питам следва ли на магаретата, мулетата и катърите законодателят да дава предимство да ги осигурява с такъв фонд, за да получават субсидии? Тези животни са за дребни стопани, които извършват домакински нужди по селата. С изменението на този текст изключваме тази група. Започнах да получавам обаждания, че имало приет закон и масово се търсят магарета, за да може тези, които имат мери, пасища и ливади да си запазят правата. С този текст изключваме този вид животно, който не е доходоносен за земеделието. Другата част от текста е по повод на това кое е правното основание да очертаеш ползвания поземлен фонд”, обясни Десислава Танева.

По думите й, трябва да изхождаме от следната опора в законодателство – земеделие, което се извършва върху реални граници на земята. „Среден размер 5,5 декара. Само задавам въпрос – какво земеделие ще прави България, ако законодателството създаде условие то да се гледа в реални граници на парцели от размер 5,5 декара и в законодателството има разпоредба полските пътища да са отделени и върху тях да не се работи? Първата част от този параграф 13 е единствено прецизиране на процедурата там, където няма съответни решения на общинските и местни власти да има съответен акт на Областна дирекция „Земеделие”, за да може в това фактическо състояние правата и на двете страни да са защитени – и общината да си получи прихода, и да има валидно правно основание с оглед заявяването на площи за подпомагане”, уточни Десислава Танева.

„Втората част от промяната по отношение на селскостопанските пасищни животни, веднага ви казвам защо на практика се предлага тази промяна. Ваша воля е да я отхвърлите. В България основният проблем е недостатъчната осигуреност с такъв поземлен фонд – мери, пасища и ливади на селскостопанските животни. Осигуреността в България с такъв фонд на животинска единица е 0,4 хектара при условие, че технологичната норма е минимум 1 хектар на животинска единица”, каза още Десислава Танева.

Лилия Александрова е журналист в „Агрозона“ от 2013 г. Има магистърска степен по Международни отношения и бакалавърска степен по Бизнес администрация. Интересите ѝ са в областта на политическата интеграция и Европейския съюз, агропредприемачеството, образованието, труда и социалната политика.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА