–Гoспожо Танева, вашата оценка по прилагането на Общата селскостопанска политика (ОСП) в България през новия програмен период?
– Основната разлика между новата ОСП и предходната е възможността страната-членка да взема повече решения с по-голям обхват, съобразно националните цели и специфики. Влизайки в мандата, ние ясно фокусирахме приоритетите, така че „едни пари”, дори и да са много, да не се харчат хаотично, без да се постигне ефект. Приключихме кампания 2015-а година и се справихме с администрацията, с която разполагаме, въпреки опасенията. Приеха се национални решения, които също утежниха администрирането на директните плащания, но ги направиха много по-справедливи. Визирам въвеждането на правните основания, като подчертавам, че не сме се подсигурили с внедряването на адекватна електронна система, която да облекчи процеса. Тук е мястото да благодаря за активния диалог с браншовите организации, защото без него много от решенията нямаше как да ги вземем. Именно те доведоха до по-голяма справедливост в прилагането на ОСП и насочване на средствата към реалния земеделски производител, така че да подобри пазарната му ориентация, устойчивостта и конкурентоспособността.
Друг важен акцент е, че в този програмен период за първи път се определи пакет обвързана подкрепа и тези мерки се приложиха както за животните, така и за плодове, зеленчуци и протеинови култури.
– В крайна сметка фермерите ще получат ли пари за произведено количество по обвързаната подкрепа, или само въз основа на площта?
– Плащането е на площ, но е обвързано с добива, т.е. ти ще получиш на декар например 200 лева но само ако докажеш определено количество произведена продукция. Ако докажеш по-малко килограми, ще получиш по-малко плащане, но ако докажеш повече килограми, няма да получиш повече, а само толкова, колкото е индикативната ставка. Надявам се това подпомагане да бъде една значителна подкрепа за сектор плодове и зеленчуци. То ще е близо два пъти и половина повече, отколкото миналата година. Индивидуалните ставки зависят окончателно от документите, които ще бъдат представени за добивите. Това наистина е нещо съвсем различно в сравнение с изминалия програмен период.
Да правя генерална оценка за това дали планираната посока за развитие на българското земеделие, а именно диверсификация в отглеждането на културите, е трудно, защото просто трябва да мине по-дълъг период на прилагане. Мога само да кажа, че заявените животни за подпомагане през 2014 г. имат лек ръст. Лек ръст има и в повечето трайни насаждения и зеленчуци, но това в никакъв случай не може да се каже, че е някаква трайна тенденция. Трябва да минат поне 3 години, за да е устойчив трендът и да кажем, че това, което сме приоритизирали в програмите за земеделие, това, на което сме дали приоритет в инвестициите, наистина се случва. Българското земеделие преминава от монокултурно към диверсифицирано чрез развитие на отрасли, които носят освен по-висок доход и много по-висока заетост, което също е един от индикаторите ни в програмата, а и един от проблемите на държавата, особено що се касае до заетостта в селските райони.
– Миналата година за първи път се прилагаха еднодневни трудови договори, ще има ли развитие тази инициатива?
– Няма как да не отбележа за 2015 г. изключително добрата ни комуникация с Министерство на труда и социалната политика и в лицето на вицепремиера Ивайло Калфин, на когото специално благодаря за цялото разбиране и добрата работа, която имахме през изминалата година. В началото на мандата на кабинета аз отидох при него и поставих две теми, едната беше за еднодневните договори, а другата – промените в Закона за насърчаване на заетостта така, че и земеделските производители да могат да се възползват от мерките за временна заетост. В края на 2015 г. бяха обнародвани промените в Закона за насърчаване на заетостта. Да, може би близо 80 хил. са еднодневните трудови договори, които се сключиха за една година; да, те са силно утежнени, но имаме комуникация с Инспекцията по труда и с ресорното министерство за това как да се облекчи администрирането им. В момента се готви правилник за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта, където ще се опишат мерките за ползването на възможностите за временната заетост, а именно държавата да покрива половината от разходите за заплати и осигуровки, ако бъде нает трайно безработен от 3 до 12 месеца. Това ще подлежи на нотификация и тогава от него ще могат да се възползват и земеделски производители.
– Преразпределителните плащания (ПРП) – имате ли информация за това дали ще се реализират очакванията, че много от големите стопанства ще се раздробят?
– Преразпределителните плащания запазват очаквания си размер така, както беше и за миналата година. Ние не очакваме разделения на стопанствата така, че да се получат повече ПРП. Все пак нормата е 30 ха. Тя е твърде малка, за да си усложниш администрирането с едно такова разделяне. Освен това има проверка за изкуствено разделение на стопанствата и има 170 установени такива случаи за миналата година.
– Как стоят нещата от софтуерна гледна точка по предстоящата кампания по очертаването?
– Надявам се, че в районите, в които никога не беше сключвано споразумение за ползване на земеделски земи, тази година това ще бъде направено в съответните срокове, тъй като в някои райони в Южна България нашите служби тепърва обясняваха как се прави това. Имахме голямо желание тази година от първи март администрирането на директните плащания относно заявяването на площи и животни за подпомагане да бъде в съвсем нова, единна информационна система. Тя трябва да позволи всичко да се случва в реално време, да не се спира административната обработка в реално време, да е реално свързан с ИСАК. Включително и земеделски стопанин, който иска от офиса си да подава заявление, трябва да може да го направи. За съжаление обаче тази процедура е на съдебна фаза и чакаме насрочване на делото, което веднага поставя въпроса, че няма как, дори и по най-бързия начин да има съдебно решение, да се възложи договор, който да бъде изпълнен и системата внедрена със срок до 1-ви март. Не бихме рискували в никакъв случай. Затова подготвяме подобрение на съществуващата система, която в момента е позната на земеделските стопани. Няма да е такава, каквато я искахме наистина, но тази процедура тече вече близо година и за съжаление ние няма как да влияем на административните срокове, когато се стигне до обжалване през различните институции съгласно Закона за обществените поръчки. Ние имаме ясната визия как да изглежда този продукт така, че да е в улеснение на земеделските производители и да го няма това дълго чакане за пренос на данни в системата ИСАК. Съжаляваме, че той не можа да стане за тази кампания, но да се надяваме, че и процедурата ще приключи и в крайна сметка ще приключим с тази задача.
– За какво бихте искали да предупредите бизнеса по предстоящата кампания?
– До 15-и февруари трябва да се регистрират правните основания. Нека да напомня също и нещо специфично. Миналата година, когато се заявяваха площи за правно основание ние гледахме общия размер на площите, за които има такова, тъй като не бяхме готови и нямаше как системата, наливайки данните в ИСАК, да ги индивидуализира. За тази година ние ще имаме тази възможност, и предвид споровете, които се получиха въз основа на този компромис, всеки трябва да е наясно, че ще се заявяват само тези площи, за които има правно основание като индивидуализирани имоти, а не като общ обем правни основания, които имаш.
– Тоест за всеки имот трябва да има правно основание?
– Да. С тази мярка постигнахме дисциплиниране на пазара, макар и не напълно, но тази година ще е още една стъпка напред.
– Нещо друго, което е важно за директните плащания и трябва да се каже?
– Другото, което искам да кажа е, че всеки земеделски производител трябва сам да си реши и да заяви схемите за подпомагане. Тук в министерството започнаха да идват молби, жалби: „ама аз исках това, ама някой не ми го е заявил” – ама ти си подписал това заявление. Разпоредих се, ако някой служител наистина е допуснал такива грешки, да го санкционираме с идващите атестации. Аз не знам къде е истината, всеки от двете страни говори различно, но безспорно е, че земеделският стопанин е този, който подава заявление. Той разписва това заявление и ако с нещо не е бил съгласен или е искал, следва да го е отразил.
– Според АЗПБ трябва да има някакво разместване в индикативния график за 2016 г. на мерките по Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ и също така да бъдат включени задължително инвестициите в напояване, касаещи частните бенефициенти, също така мярката за сдружаване. Те смятат, че тя трябва да бъде отворена много рано, за да кандидатстват за изграждане на инфраструктура. Възможно ли е това…за да могат наистина да се изпълнят приоритетите, които са заложени?
– Графикът за отваряне на мерките по ПРСР е индикативен. Нищо не ни ограничава да направим промени в него. Ние обаче сме направили възможния индикативен график от гледна точка на готовност с нормативната уредба за съответната мярка. Второ, трябва да се съобразим и с административния капацитет на ДФ „Земеделие” да обработи тези проекти, защото въпросът не е да отворим 10 мерки, които ще стоят после половин година необработени поради невъзможност. Трето, изхождали сме включително и от един балансиран подход спрямо публични и частни мерки, тъй като нямаше публични мерки през 2015 г. В същото време публичните мерки и дейностите, които трябва да се одобряват по тях са доста дълги за изпълнение предвид Закона за обществените поръчки, през който минават техните процедури. В края на програмния период, който свърши 2015 година, това беше изключително тежка година и целият резултат се дължеше на работата по приключването на общинските проекти. Някои приключиха споровете по процедурите си в съда през пролетта миналата година. Трябваше за 6 месеца да си изпълнят договори. Така че при всички случаи публичната мярка беше задължителна, тъй като в наредбата ще има значителни промени спрямо предходния програмен период. Разбира се, заложено е административното време и за общественото обсъждане и процедурата за приемане на един такъв нормативен акт и за запознаване с него на потенциалните бенефициенти, които ще са и кандидати.
По отношение на напояването, ние много пъти го анонсирахме: мярка 4.1 е предвидена за отваряне в пълния обхват от видове дейности, т.е. включително и напояването, което ще е допустимо за бенефициентите по мярката. Затова сме я предвидили по-назад в графика, предвид на това, че докладът на Световната банка, който приключи, трябва да бъде комуникиран с ЕК и да бъде приет, за да бъде отворено напояването по 4.1.
-Напояването по 4.1 също ли зависи от Световната банка, както публичната мярка за напоителна инфраструктура?
– Да. Мярката за публична инфраструктура няма как да бъде предвидена за тази година по простата причина, че в следствие на доклада ще се наложи да се прави реформа в този сектор, тепърва ще се уточнява правната форма на структурите, които извършват тази обществена услуга и годността им да бъдат бенефициенти по една такава мярка, за която в програмата има заделени 90 млн. евро.
– Значи тази година ще могат да кандидатстват за напояване по 4.1?
– Да. Смятаме да отворим мярка 4.1 с целия остатъчен бюджет от програмата, предвид огромния интерес. Няма как да го направим без обхватът да е пълен.
– Има ли шансове подпрограмата за малкия бизнес да бъде отворена, като изключим консултантската мярка?
– Едната е предвидена, тази, която е за април месец.
– Малките производители се притесняват, че все още няма наредба.
– Да, защото на 30 декември сме пуснали нотификация, в която да направим допустими и малките животновъдни обекти със стопански производствен обем от 6 хил. до 7 999 евро, т.е. да са допустими за кандидатстване и по-малките стопани.
– Има ли идея евентуално за увеличение на националното съфинансиране? Това се прави в други страни от ЕС.
– Не, това е въпрос на договаряне. Така е договорена програмата. За всичко останало означава да минаваме през изцяло нови процедури. На тази хоризонтала да вземем такова решение – не.
– Ще се случат ли нещата със Селскостопанска академия? Ще имаме ли жизнена наука?
– Науката трябва да оцелее заради бизнеса и ако тя е адекватна на бизнес нуждите. Науката е фундаментална и приложна. В обхвата на Селскостопанска академия тя трябва да е най-вече приложна, тъй като имаме Българска академия на науките, която прави фундаменталната наука. Ние търсим работата, резултата от дейността на приложната наука за бизнеса, потребността на бизнеса от тази приложна наука. И ако това уравнение се реши, науката не само ще оцелее, тя ще се развива и ще бъде флагманът на българското земеделие.
– Дано така да бъде! Защото повечето земеделски производители разчитат на чуждите фирми, които за награда като клиенти ги пращат на екзотични екскурзии?
– Да, така е. те са агресивни на пазара, предлагат продукт, който носи на земеделския производител по-висок доход, по-висок добив, по-малък риск от болести, по-малък риск от суши, всякакви възможности има според това, за което говорим…и стигат до вратата на фермерите. Ако ние стоим затворени в кабинетите, със 100 титли да сме, няма как да оцелеем, ако това, което произвеждаме не служи за развитие на конкурентоспособността на българското земеделие. Ние имаме огромен потенциал, в нас както се казва, е въпросът как да решим фунционирането на системата така, че да ни носи резултат. Не винаги всичко опира до пари, парите не са панацея за решаване на всичко. В модела, в който функционира в момента системата, да дадеш и три пъти повече бюджет, тя няма как да се промени, защото мотивацията би била същата.
– Виждате ли дали България ще успее да излезе извън монокултурното земеделие и дали наистина ще успеят да се развият и по-дребните и средни фермери. Не е въпросът за раздробяване на големите, става дума за хората, които биха искали да бъдат независими чрез упражняване на земеделие.
– Българското земеделие категорично няма да остане монокултурно. Процесът обаче е дългосрочен и трябва да има приемственост в политиката. Винаги казвам, че когато нашият екип си излезе от тази сграда, следващият, който дойде, трябва да продължи тази концепция на управление, независимо от трудностите, в които се спъва. Защото в тази политика ние със сигурност нямаме овациите на хората, които обикновено са по телевизията, например, хората, които са едни от най-големите производители. Защото целия национален ресурс, с който разполагахме за подкрепа, насочихме към средните ферми, просто за да им дадем възможност в тази криза да останат на пазара. Но те трябва да работят пазарно ориентирано и да се стремят към ефективност, на субсидии не може да се разчита. Те са подкрепа наистина, но не и панацея.
– Прокрадва се мнението, че ако например от малката тематична подпрограма не се усвоят средства, всичко отново щяло да отиде за зърнопроизводителите. Самите зърнопроизводители го казват. Как ще коментирате?
– Трябва да отчетем, че зърнопроизводителите проявиха разбиране към нашата политическа концепция, колкото и тя да не е в тяхна полза. Тя даже е в техен ущърб, защото по новата програма не знам някой да се е класирал – може би едва 20 проекта. Запазихме нормалния диалог, а той не беше по някакъв друг начин. В същото време нека не забравяме, че това са хората, които имат и съответния капитал българското земеделие много по-бързо да се балансира. Във всеки разговор, който водя с тяхната организация казвам: Вие имате възможността – в районите сте, земите имате – инвестирайте в плодове и зеленчуци!
– И те какво отговарят?
– Някои тръгнаха с плодове и зеленчуци, други с животновъдство – това е пътят. Създаването на балансирано земеделие и инвестирането в животновъдство е много скъп процес. Програмата не подкрепя закупуването на животни. За да искаме ръст на животновъдството, на плодовете и зеленчуците, трябват и инвеститори, които имат този капитал. В никакъв случай не мога да кажа, че някой гледа другия да се провали, защото това е общ провал за сектора. Има много нови проекти, вярно е това, но какво сме предвидили: съвсем друг тип договори този път, които ще са със срок на изпълнение, фази на изпълнение и още след една година, ако ти чувствително вече не си изпълнил проекта, не само ще ти се канселира договорът, ами ще дължиш и неустойки – така, че да освобождаваме бюджет. Този процес ще започне още от 2017 г., когато ще стане една година от първите договори по мярка 4.1, които вече ще подлежат на мониторинг.
Интервю на Светлана Трифоновска
