Изискването за минимален процент български продукти в големите търговски вериги ограничава конкуренцията в няколко аспекта. Въвеждането на такова изискване създава географски бариери за свободното движение на стоки, което е предпоставка за намаляване на вноса на чуждестранните продукти и на такива, които не са взаимозаменяеми с български. Това посочват в свое становище от Комисията за защита на конкуренцията .Всичко това е свързано и с редица неблагоприятни последици за потребителите като ограничен избор, по-високи цени, риск от дефицит на стоки, поради недостиг на български стоки, чрез които да се покрие минималният процент, риск от некачествени продукти в разрез с мотивите за здравето на гражданите.
Освен това, разпоредбата не само поставя в привилегировано положение българските спрямо чуждестранните доставчици, но и малките спрямо големите търговци на дребно, посочват от КЗК.
Ето каква още се казва в становището:
Изискването за минимален процент български продукти ограничава и възможностите на търговците на дребно сами да определят стратегията, чрез която да привличат потребителите. Пазарната икономика се основава на взаимодействието между търсенето и предлагането, поради което естествените пазарни механизми, а не регулации биха създали предлагане, което да удовлетвори насрещното търсене. Трябва да се има предвид също, че в действащата нормативна уредба са предвидени средства за защита на българските производители от нелоялни търговски практики от страна на търговците на дребно, поради което не е необходимо въвеждането на допълнителни мерки в тази насока, които ограничават конкуренцията.
Дефиницията за свежи плодове и зеленчуци, която изключва тези, които не са произведени в България, също може да ограничи конкуренцията, като ограничи свободното движение на стоки, създавайки риск от връщане назад във времето към дефицит на плодове и зеленчуци извън сезона, характерен за периода преди либерализиране на външната търговия.
Подпомагането на българските производители не следва да се осъществява чрез мерки, които не само, че не са в състояние да реализират заложените цели, но и ограничават конкуренцията, а чрез мерки, които да бъдат съобразени с правилата за държавни помощи и в рамките на правните възможности, предоставяни от Общата селскостопанска политика на ЕС.
