Лондонските експерти отдават по-ниското общо производство на зърно през текущата пазарна 2022/23 година основно на спад от 58 милиона тона или 4,8% в световната реколта от царевица. По-специално реколтите в САЩ, както и в Украйна и ЕС, намаляха. Реколтата от пшеница достигна рекордно високо ниво и запасите се увеличават със 7 милиона тона – без промяна спрямо прогнозата от ноември – до 35,6% от световното годишно потребление. Добивите от ечемик и овес също се възстановиха спрямо предходната година.
Производството на соя върви към възстановяване
Според доклада реколтата от соя също се възстановява с увеличение от 29 милиона тона или 8,1% в сравнение със спада през предходната година. Тя достига своя връх от 385 милиона тона благодарение на много добрите резултати в Бразилия и въпреки някои неуспехи в други части на Южна Америка. Потреблението на соя също достигна нов връх от 376 милиона тона. Независимо от това, крайните запаси могат да се възстановят с 9 милиона тона след намалението от 11 милиона тона през предходната година 2022/23, но остават исторически малки при големите износители (Аржентина, Бразилия, Парагвай и САЩ).
Първа прогноза за 2023/24: Малко по-малко пшеница и намаляване на запасите
Първата прогноза на IGC за предстоящия сезон 2023/24 г. предполага, че световната площ за отглеждане на пшеница ще се промени само леко. Въпреки това, ако текущите добиви на площ не бъдат достигнати, производството може да спадне с около 1%. Освен това Съветът приема увеличаване на консумацията на пшеница за човешка консумация и намаляване на консумацията на храна за животни. Това означава, че потреблението на пшеница през 2023/24 г. ще се увеличи малко под средното от 1% през последните години. По този начин глобалните крайни запаси от пшеница биха намалели – особено сред важните износители (Аржентина, Австралия, ЕС, Канада, Казахстан, Русия, Украйна и САЩ).
По-добрата ситуация с предлагането и черноморските предложения тласкат цената на пшеницата до 15-месечно дъно
В анализа на пазарните събития от средата на ноември IGC отбелязва, че перспективите за глобалното предлагане на пшеница са се подобрили и че черноморските страни са допринесли за тежката ценова конкуренция. Това тласна подиндекса на пшеницата на IGC надолу с 8,0% (-3,0% на годишна база) до най-ниското му ниво от 15 месеца. Цените на царевицата са надолу с 1,4% от средата на ноември, но остават нагоре с 5,8% на годишна база, за разлика от пшеницата, а ечемикът е надолу с 4,3% (+3,3% на годишна база).