Европа все повече се доближава до налагане на идеята за повече растителни диети, наложена в редица документи
За да се се гарантира продоволствената сигурност при настоящите обстоятелства, консумацията на месо трябва да бъде напълно намалена и по-голям дял от културите да се използват директно като храна, а не като храна за животни, са едни от мненията, които се налагат в Европейския парламент.
Евродепутати призоваха Европейската комисия да спре да насърчава консумацията на месо, тъй като войната в Украйна засяга глобалното предлагане на храни и води до недостиг на фураж в ЕС, пише EUROACTIV. Промоционалното финансиране от ЕС за месото отдавна също е спорен въпрос, но войната в Украйна и нейните последици за доставките на храни в ЕС и по света добавиха нов ъгъл към дебата.
Тъй като и Украйна, и Русия са ключови производители на зърнени култури, войната на Москва рискува да доведе до недостиг на храна в страни, които са силно зависими от износа на пшеница.
Докато ЕС е до голяма степен самодостатъчен, когато става въпрос за почти всички хранителни стоки, той силно разчита на внос на суровини, включително фуражи, каза служителят на Европейската комисия Волфганг Буртшер пред Комисията по околната среда на Европейския парламент (ENVI). На базата на това твърдение ЕК във връзка с продоволствената сигурност предложи на земеделските стопани да бъде разрешено да използват зони с екологичен фокус за храна за животни.
„Възможността да се осигурят фуражи там може да освободи други райони в ЕС за производство на храна“, каза Бъртшер.
Политиката за промотиране се промени
Евродепутатите от Комисията по околна среда на Европарламента, твърдят, че за да се гарантира продоволствената сигурност при настоящите обстоятелства, консумацията на месо трябва да бъде напълно намалена и по-голям дял от културите трябва да се използва директно като храна, а не като храна за животни.
„Наистина ли смятате, че е правилно в тези времена да се насърчава износът на месо с парите на данъкоплатците?“ попита консервативният депутат Петер Лиз представителя на Комисията. „Или не трябва да мислим два пъти и да молим хората да ядат по-малко месо, така че това също да помогне за справяне с проблема?“ добави той.
Със своята промоционална политика ЕС подкрепя финансово популяризирането на някои европейски селскостопански продукти с цел повишаване на конкурентоспособността и потреблението на селскостопански хранителни продукти от ЕС на вътрешния и международния пазар.
Предвижда се промоционалната политика на ЕС за 2022 г. да насърчи преминаването към повече растителни диети, след като червеното и преработеното месо ще се маркира като един от причинителите на рак, ход, критикуван от сектора на животновъдството, но приветстван от гражданското общество, което подчерта необходимостта от повече иновации в растителната сектор.
В навечерието на неотдавнашното преработване на политиката от страна на Комисията, което тя финализира през декември 2021 г., въпросът за насърчаването на месото вече беше силно обсъждан.
Храна срещу фураж
Прегледът на промоционалната политика на ЕС имаше за цел да приведе политиката за насърчаване в съответствие с водещата политика на ЕС в областта на храните, стратегията „От фермата до трапезата“, както и Планът за борба с рака. Мнозина твърдят, че ЕС не трябва да помага за популяризирането на продукти като червено месо, които са климатично интензивни и свързани с повишен риск от рак.
Сега кризата в Украйна добави ъгъл на продоволствена сигурност към дебата.
Ускоряването на преминаването към по-здравословни диети с по-малко животински продукти „би намалило количеството зърно, необходимо за хранене на животните“, каза евродепутатът от Зелените Тили Мец по време на дебата, докато нейната партийна колежка Юта Паулус посочи, че „повече от половината от зърнените култури и около 80% от царевицата, произведена в ЕС, отива за храна за животни.
Делара Буркхард от Социалдемократическата партия (S&D) добави, че във времена на очертаващ се глобален недостиг на храна „културите принадлежат (…) на чиниите на хората, а не в коритото за храна“.
Няма как да заобиколим животновъдството
Поддържането на определено ниво на животновъдство е необходимо за функционирането на селскостопанската система, казва експертът Волфганг Буртшер. От една страна, каза той, животинският тор е бил необходим, за да се намали зависимостта на Европа от синтетични торове, които ЕС внася в големи части от Русия и Беларус, а от друга много от площите, използвани за паша или отглеждане на фуражни култури, не могат да се използват за отглеждане на храна за консумация от човека, посочи Бъртшер.
Подобни райони, където може да се отглежда предимно фураж, са предимно в северната част на континента, където пшеницата трудно би се развивала.
Според Волфганг Буртшер по-голямата част от приема на протеини от гражданите на ЕС все още идва от животински продукти като месо или млечни продукти, сочи статистиката.
Ще се насърчава растителното хранене
Промоционалната политика на ЕС за 2022 г. ще насърчи преминаването към повече растителни диети. Политиката предвижда 185,9 милиона евро да се използват за популяризиране на агрохранителни продукти на ЕС в и извън Общността през 2022 г., като основен критерий при избора на финансиране на кампании са амбициите за устойчивост.
Политиката за насърчаване ще се съсредоточи върху продукти и селскостопански практики, които подкрепят биологичните продукти на ЕС, плодовете и зеленчуците, устойчивото земеделие и подобряването на хуманното отношение към животните, казват от ЕК.
„Търсенето на тези продукти трябва да расте, ако искаме повече производители да се присъединят към зеления преход“, заяви комисарят по земеделието Януш Войчеховски на старта на политиката.
В тазгодишната работна програма за промоционална политика се посочва също, че при оценката на критериите за възлагане за предложена кампания ще се обърне особено внимание на „насърчаването на преминаването към по-растителна диета“.
Приложението към работния документ на политиката уточнява, че това означава „по-малко червено и преработено месо и други храни, свързани с рискове от рак (напр. алкохолни напитки)“, които документът дефинира като „говеждо, свинско, агнешко и козе месо и всички преработени меса “.
Франция и Австрия пишат стратегия
Министрите на земеделието на Франция и Австрия подписаха съвместна декларация за засилване на производството на растителни протеини като соя, бобови растения и маслодайни култури в ЕС и повишаване на „самодостатъчността на ЕС“. Този ход получи предвидима реакция от лобито на фермерите в ЕС. Както е посочено в позицията им, те заявиха, че ще популяризират „ултра преработени, стандартизирани и проектирани вегански продукти“, излагайки много фермери на риск. „Обещаната революция със сигурност няма да бъде насърчаваната и когато стигнем там, няма да има връщане назад. Нашите ферми и тяхното ноу-хау ще изчезнат“, бе предупреждението.
Този ход обаче беше приветстван от активисти за опазване на околната среда, включително Грийнпийс, които отдавна водят кампания срещу използването на средства от ЕС за подкрепа на месния сектор.
„Спешна“ нужда от стимулиране на иновациите в областта на алтернативното месо
Иновативните растителни протеини могат да играят съществена роля за постигането на целите на стратегията „От фермата до трапезата“.
„Става дума за повече внимание при производството на по-разнообразни и устойчиви суровини“, каза Йерун Кнол, управляващ директор на Европейската федерация по хранителни науки и технологии (EFFoST).
Според него новата обработка на алтернативни протеини може да помогне за намаляване на потреблението на вода и енергия и да елиминира отпадъците в производството, разпространението и потреблението на цялата верига на стойността.
Въпреки това, подчертавайки жизненоважната роля, която общността на науката и технологиите за храните играе за осигуряването на безопасни, питателни и устойчиви храни на пазара, Кнол подчерта спешната необходимост от стимулиране на иновациите в сектора, за да се постигне пълният му потенциал.
„Необходими са много иновации, за да се направят по-безопасни, по-устойчиви и по-здравословни храни, но в същото време вкусни, разнообразни и достъпни за европейските потребители“, посочи той.
Междувременно Акация Смит, политически мениджър в неправителствената организация Good Food Institute Europe, която провежда кампании за насърчаване на растително-базирано и клетъчно земеделие, посочи ролята на иновациите за превръщането на устойчивата опция в достъпна и достъпна до степен, че те се превръщат в „избор по подразбиране “.
„Случват се много нови неща, но има много повече потенциал“, каза тя, добавяйки, че темпът на промяната „никъде не е достатъчно бърз, за да отприщи ползите за околната среда, които са възможни чрез по-голямо преминаване към устойчиви протеини”.
Скоростта на този напредък зависи до голяма степен от това дали ЕС „наистина избира да инвестира значително в устойчиви протеини в изследванията с отворен достъп“, почти по същия начин, както го правят за други иновации в изменението на климата като възобновяемата енергия, добави тя.
