През 70-те години комичният актьор изпреварва с половин век мнозинството от французите като шампион по биологично градинарство, като в интервю за телевизионно предаване споделя за любовта си към земеделието и за предпочитанията си към биологичното отглеждане на плодове и зеленчуци.
Луи Жермен Дейвид дьо Фюнес дьо Галарца, е роден на 31 юли 1914 г. в Курбевуа, умира на 27 януари 1983 г. в Нант, на шейсет и осем години. До ден днешен обаче актьорът е в центъра на вниманието във френското кино. По време на голямото блокиране във Франция заради коронавируса, по телевизията започват да излъчват стари негови филми, с които да поддържат настроението на французите и да ги избавят от страха и депресията.
Освен приноса си към киното и не само, най-популярният от френските комични актьори, който сега щеше да е на 106 години, също е пионер и говорител на биологичното градинарство … Кой би повярвал? Актьорът култивирал тайна страст към градинарството и бил един от първите защитници на земеделието и биологичното отглеждане, както и на здравословната, естествена и безхимична храна.
Преди почти 50 години, в телевизионно предаване актьорът започва агитация за промяна в хранителните навици на сънародниците си. На 11 февруари 1972 г., в пълния си блясък, като гост на телевизионно предаване, наречено “Качеството на живота”, актьорът иска да сподели своите убеждения. Интервюиран в зеленчуковата му градина той възхвалява биологичното земеделие без химикали, което прилага на практика в своята зеленчукова градина и овощна градина.
„Правя градината си без никакви химикали”
„Правя градината си без никакви химикали” Думи с удивителна актуалност и към момента. Докато представя своите растения, цветя и зеленчуци, Луи дьо Фюнес обяснява дълбоката си страст към градинарството. Страст, родена, когато е бил на 5 или 6 години, когато виждал как баща ми градинарства, и наблюдавал ползите от това в ежедневието си. Той също споделя, че практикувал и традиционно градинарство, както се правело по това време, без да се задават въпроси, като се използват много пестициди. „Спомням си,че не ми пукаше!“
Навик, окончателно изоставен без съжаление и за щастие. „В деня, в който спрях да използвам тези неща, вече имаше много по-малко листни въшки. И аз и растенията ми се успокоихме, вече не се грижех за нищо, те вече не боледуваха, оправяха се сами, дишаха!“, споделя актьорът.
„Обработвам органично цялата си зеленчукова, цветна и овощната градина. Тоест няма химически тор, няма хербициди и инсектициди. “, допълва той. Освен това е много по-евтино да не използваш химикали, уточнява актьорът.
Традиционни сортове, а не хибриди
В друг откъс актьорът заявява, че е „предпазлив към хибридите“, например при доматите: “Това са стари домати от миналото, Марманде”, казва той. Що се отнася до оранжериите, които той използва, за да ускори растежа им, „те изобщо не се отопляват от друго, освен от слънцето“.
Отървете се от нездравословната храна! Иконата на френската бурлеска не пропуска да отправи реплика за нездравословната храна в “L’Aile ou la cuisse”, комедията на Клод Зиди, пусната по кината през 1976 г., където той играе Чарлз Дюшемин, известен критик на храните, който подготвя издание на своя гастрономически справочник. Придружен от сина си, който предпочита цирка и мима пред целия този кулинарен маскарад, Дюшемин се бори с царската империя на „готовата“ кухня.
Страст, която идва отдалеч
В „Гранд ресторант“, филм на Жак Беснар, пуснат през 1966 г., той играе г-н Септим, собственик на голям ресторант на Шанз Елизе. Говори за яйца мимоза, репички, кисело мляко, сухо вино и сладко вино … В “Le tatoué”, от Денис де ла Пателиер (1968), с Жан Габин той опитва шкембе по мода на Кан, пълнено зеле, залято с крем и профитроли, придружени с Калва и Божоле.
И въпреки че хипитата Mai-68, които наред с други неща, насърчават поддържането на земята, като осъждат заплахите, които прекомерното потребление представлява за природата, всъщност не са по вкуса на дьо Фюнес, това не му попречило да предаде думите на командира Жак-Ив Кусто, друг предшественик на екологията, заедно с Рене Дюмон, Жак-Ив Кусто или дори Харун Тазиев, също много популярен по това време:
„Мамка му, за това трябва да си на улицата, а не за нещо друго!“ И да отворим очите си за правителството … Това е единственото нещо, за което си струва да се борим: природата!”
