Един ден преди откриването на новия ловен сезон, „Агрозона“ разговаря с новоизбрания председател на Националния ловно-рибарски съюз (НЛРС) инж. Васил Василев. Наскоро той пое управлението на най-голямата и най-старата неправителствена организация у нас, в която членуват 147 ловни и риболовни сдружения и клубове по интереси, които обединяват общо 126 000 ловци и риболовци. Тази година Съюза отбеляза 119 години от основаването си.
Какво стопанисва НЛРС?
Сдруженията, които са членове на нашата организация стопанисват около 78 % от ловната територия на страната, което е изключително висок процент. Отглеждаме основните видове дивеч, които се срещат в отделните региони. На някои места има основно дребен дивеч, на други места едър, който може да е благороден елен, дива свиня и др.
Как се финансира организацията?
Самофинансираме се. Нямаме преки субсидии от държавата или от други външни донори. Ловците заплащат няколко вида вноски, като първата е членския внос, който в голямата си част отива за издръжка на ловните сдружения, за разходи за гориво, материали, фуражи за дивеча. Втората вноска е за стопанисване, която е в размер на 50 лв. на всеки ловец. От нея 30 % или 15 лв. отиват в държавния бюджет, а останалите се инвестират за разселване, дивечови ниви, направа на убежища и укрития. Третата вноска е когато ловците ловуват, те заплащат стойността на издадените разрешителни, от които 50 % се реинвестират в дивата природа. За изминалата година по наши разчети ловците от нашата организация са инвестирали в дейности за грижа за дивеча повече от 7 млн. лева.
Какви са вашите амбиции като председател на Съюза?
Амбициите ми са в посока да успеем да наложим и затвърдим авторитета на организацията както в национален, така и в международен план. Да извършим няколко изключително важни и необходими промени в действащото законодателство, които да прекратят лоши практики и да създадат необходимите предпоставки нашите членове спокойно и ползотворно да осъществяват своята дейност. Най-важното нещо, което ние не успяваме да създадем, е да запознаем обществото с дейността си, с това, че ловецът е преди всичко природозащитник и едва след това той получава правото да ловува и отстрелва дивеча. Има изграден негативен образ на ловеца сред обществото, което смятам, че с адекватна медийна политика ние трябва да променим. Не на последно място трябва да запалим бъдещото поколение с редица инициативи, като риболовни състезания, работа за развитие на ловната стрелба и др.
Споменахте законодателни промени. Какви са конкретните проблеми, които трябва да се решат?
Те са в няколко посоки. На първо място е необходимо да се предприемат мерки, които да създадат респект сред бракониерите. Поради действащото сегашно законодателство, което не отдава необходимата тежест на този тип нарушения и изградена съдебна практика в редица съдилища в страната, голяма част от тези нарушения се наказват само с административни санкции. Те много често отпадат поради грешки в създаването на актовете от страна на контролните органи и съответно бракониерите не понасят абсолютно никаква наказателна отговорност. Това от своя страна действа много демотивиращо и увеличава размера на бракониерските набези. Ние не можем да приемем това, защото то е кражба от цялото общество – не сме потърпевши само ловците. Нашето предложение е да се завиши и инкриминира това деяние. То и в момента е инкриминирано, но санкциите са много пожелателни и при чисто съдебно минало обикновено не се образува досъдебно производство за такъв тип нарушения и престъпления. Ние предлагаме да се завишат санкциите и да се създадат специални занижени прагове на същественост, защото в Наказателния кодекс има обща формулировка, в която размера на нанесената щета се изчислява в брой на минимални работни заплати. Нарушенията спрямо дивата природа много често са много по-ниски като оценка и затова бракониерите не понасят реално отговорност, а получават актове. Трябва да се създадат адекватни прагове за този тип нарушения, за да може извършителите да понесат своята отговорност.
Има и много порочни практики. В последните години, когато бизнесът започна да стопанисва ловни територии, на много места бяха създадени заградени площи за организиране на ловен туризъм. В тях се улавят най-често диви прасета от природата, вкарват се в тях и вътре биват отстрелвани от редица платежоспособни господа, което няма нищо общо с философията и логиката на лова. Отделно от това, унищожава се популацията на свинята в редица части на страната, което беше и причината през 2015 г. ние да организираме протест пред НС.
Какво е състоянието на дивечовите запаси?
Дивечовите запаси у нас ежегодно бележат ръст. Данните показват, че има силно изразен регионален характер в състоянието на дивеча – има региони, в които тенденциите са негативни. Основен лимитиращ фактор се оказа активната земеделска дейност и начинът, по който тя е регламентирана в настоящото законодателство. Земеделците в стремежа си да усвоят максимално обработваемите площи, а също и да добият максимален добив от тях, прилагат изключително силни и мощни препарати за растителна защита, които водят до отравяне на дивите животни. От друга страна се работи с високоефективна техника, която прогонва дивеча.
Ръст не бележи единствено популацията на заека. В последните години при него има застой и дори лек спад. Голяма част от прираста му става жертва на незаконно ловуване от бракониерски набези. Той е най-голямата ни грижа – как да стабилизираме запасите му.
Най-голямо увеличение пък има при популацията на дивата свиня. Тя е най-атрактивният ловен обект за нашите членове и съответно се полагат най-големи грижи за стопанисването на вида. Другият едър дивеч също се увеличава, но тъй като интересът към тях не е толкова голям, както към свинята, темповете са по-бавни.
Какви мерки предприема НЛРС?
Националния ловно-рибарски съюз има собствена програма за разселване на дивеч и благодарение на нея вече 13-14-а поредна година ежегодно се разселват близо 150 хиляди броя ловни птици от видовете фазан, яребица, полудива патица, тракийски клик. От няколко години назад разселваме и едър дивеч – най-често елен-лопатар, муфлон и дива свиня. С тази политика ние поддържаме и възстановяваме популациите на тези животни по местата, където не са в достатъчно количество. За дейността българските ловци ежегодно инвестират повече от 2 млн. лева.
Утре предстои откриването на новия ловен сезон. Какво ще посъветвате ловците?
Подготвяме се за едно ползотворно откриване и си пожелаваме той да премине без инциденти и да бъде успешен за всички. По време на сезона най-важно е да се спазват правилата за безопасно боравене с оръжие, защото в последните години зачестяват смъртните случаи или наранявания на ловци. Когато излизаме на лов най-важно е не каква слука ще имаме, а да се приберем живи и здрави при семействата след края на деня. За съжаление, в годините назад имаше не един случай, в който поради нарушаване на правилата много хора се нараниха, включително и някои загинаха. Надяваме се, че със разяснителните кампании, които провеждаме ще направим ловците по-отговорни и няма да се стига до нови инциденти.
