Лесовъдите в природен парк „Странджа” отглеждат “дърветата на бъдещето”, с които подобряват устойчивостта на горите по нов метод – така нареченият Саарландски метод за отглеждане на млади гори. Това е устойчив подход за добив на едра висококачествена безчепова дървесина, опазващ природата, според репортер на в-к „Дневник”. Идеята всъщност е да се произвежда висококачествена и скъпо-струваща дървесина, като се влагат малко средства при високи стандарти за опазване на природата като се заложи в развитието на т.нар. дървета на бъдещето, а не да се сече наред цялата гора. Според лесовъдите само няколко избрани дървета осъществяват с пъти повече обществен ресурс вместо да се унищожи цялата гора за дърва за огрев.
Методът се практикува успешно в областите Елзас и Лотарингия на Франция и в немската провинция Саарланд, Германия. Отгледаната така дървесина има гладки стволовете, с голям диаметър, годишните кръгове са равномерни, многократно по-скъпа е от традиционната. От 2010 г. Саарландският метод се прилага като част от проекта на WWF-България и Изпълнителната агенция по горите за опазване и възстановяване на ценни природни местообитания край реки и влажни зони в десет защитени територии. Изборът на мястото не е случаен – невисоката крайморска планина Странджа е един от най-големите непрекъснати нископланински горски масиви в Европа, а естественото възобновяване на видовете е много добро. Тук няма нужда от нови насаждения, а от качествено отглеждане на съществуващите млади гори.
Венелин Радков – експерт по горите, лесовъд и дългогодишен директор на стопанството, обяснява избора му с качествата: “правостъблено, жизнено и самоокастрено”, няма разклонения и клони по стъблото, но има по-широка корона. За да бъде едно дърво силно, трябва четвърт от цялата му височина да бъде “самоокастрена”, а другите три-четвърти да са заети от короната, особено важна за развитието на растението. В рамките на 50 до 70 години дървото на бъдещето може да достигне диаметър между 40 и 50 см само за 50-60 години, иначе тези размери се достигат за над 150 години.
Проблем е, че в момента в отчетите за дърводобив в горските стопанства за последното десетилетие делът на едрата строителна дървесина намалява главоломно. През 60 и 70-те години само в това стопанство се сече между 170- 200 хил куб м годишно и половината от продукцията е била едра строителна дървесина. През последните години за цялата дирекция на Странджа делът й вече е 2-3%, всичко останало е масова дървесина (дърва за горене и технологична дървесина).
Отглеждането на “дърветата на бъдещето” излиза по-евтино, защото се работи точково, около 3-5 дървета на декар, не се отглежда цялата площ. На местата със защитени видове като странджанска зеленика и бясно дърво (странджанско бясно дърво), не се провеждат никакви методи, дори и тази щадяща сеч.
Саарландският метод
В Саарландската концепция е заложено и да се подобри устойчивостта на горите с дървета на еднаква височина (където корените и короните си пречат взаимно). При евентуални климатични смени “равните гори” са много по-неустойчиви и при силен вятър всяко дърво с малка корона и недобре развити корени пада и на принципа на доминото – закача следващото. Радков припомня за случая с неочакваната, но запомняща се снежна буря на 17 октомври 2011 г., когато масовият тежък и мокър октомврийски сняг пада в цялата страна и води до масови снеголоми и снеговали. Именно избраните по този метод дървета в Странджа оцеляват, докато останалите се пречупват под тежестта на обилния мокър сняг и силен вятър.
Около “дървото на бъдещето”, се набелязват и няколко “конкурентни дървета”, които пречат на развитието му. Те се отстраняват с природосъобразни методи, ползват се ръчни инструменти, с които не се вдига шум, дори и през гнездовия период на птиците.
В първата фаза на метода лесовъдите не добиват дървесина, а само забавят развитието на конкурентните растения, които са в близост до “избранниците” като се опръстеняват. Маха се само част от кората и така те се оставят да отмрат, но това се случва постепенно – за няколко години. Работи се само с ръчни инструменти, не се вдига шум, не се безпокоят гнездящите птици и останалите животни, казва Венелин Радков и вади въпросните инструменти, за да ни демонстрира как точно се случва това.
Мъртвите прави дървета като дом
Увеличението на мъртвата дървесина в гората, която предоставя 60% от необходимите веществата за плодорието на почвата там, е друг положителен момент при този метод. Дърветата с прекъсната кора постепенно изсъхват и стават дом на важни видове насекоми, прилепи, птици. “Доказано е че дърво, което е мъртво, но продължава да стои право на корен е десет пъти по-полезно за видовете, привързани към мъртвата дървесина в сравнение с поваленото дърво,” разкрива Иван Камбуров от дирекция Природен парк Странджа. Така тези “мъртви домове” ще изплъняват своята екологична роля поне още 6-7 години. Ако пък изнасяме мъртвите клони и дървета от нашата гора, я обричаме на дисбалнас.
