Небалансираното развитие на индустриалното производство на храни и небалансираното разпределение водят до поскъпване на храната
„Задълбочава се опасна тенденция заради високите цени на храните. Спадането на разнообразието на храни в потребителската кошница води до предпочитането на храни с по-ниски цени.“, коментира доц. Десислава Димитрова от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, в ефира на БлумбъргТВ. „Качествените храни не са евтини. Възможността да се постигне ниска цена на храната е резултат на земеделието или от несправедливо заплащане на производителите на тези храни.“
Според нея влошаването на качеството на хранене води в дългосрочен план до това отново да сме първи в ЕС по сърдечно-съдови заболявания и свързани с храненето болести. Българинът в последните години не консумира достатъчно плодове и зеленчуци. Имаме малко национално производство, но произведеното не стига до пазара.
Пазарът показва, че цените на храните все повече се повишават. Причините за по-високите цени на храните по света и в България са комплексни. България не е автономна държава по отношение на храните и няма как да не отразява световните тенденции. По отношения на храните, ние разчитаме много повече на внос, а това създава допълнителни трудности, допълни още доц. Димитрова.
Световните цени на храните са се покачили за втори пореден месец през септември и са достигнали 10-годишен връх, стимулирани от поскъпването на зърнените култури и растителните масла, съобщи наскоро организацията по прехрана и зeмеделие към ООН. Индексът на цените на храните на ФАО, който проследява международните цени на най-търгуваните хранителни стоки, достигна 130 пункта миналия месец. Това е най-високата стойност от септември 2011 г. – на годишна база цените са се повишили с близо 33%.
Според нея повишаването на цените на стоките с кризата в резултат на пандемията от коронавируса, както и локалните фактори. Дори реколтите на някои от зърнените култури като пшеницата през годината да са добри и рекордни, цените вероятно се повишават, защото суровината се изнася.
В света най-засегнатите общности са тези, които зависят от индустриално произведената храна, коментира още доц. Димитрова. Те нямат свободата да избират храна и се купува това, което им се предлага, на съответните цени. Небалансираното развитие на индустриалното производство на храни и небалансираното му разпределение е една от причините за поскъпването на цените на храната, категорична бе доц. Десислава Димитрова.
