65% от агрозастрастраховките могат да се покриват с евросредства през следващия програмен период
Няма да има оправдание за сегашното политическо ръководствона МЗХ, ако не включи застраховането в новата ПРСР. И ако в предишната Програма в това отношение имаше серозен пропуск, за което можем да се оправдаем най- малко с липса на опит, то това сега е непозволено, каза Мирослав Найденов. Това стана по време на Кръгла маса “Агрозастраховането в новия програмен период на ЕС 2014-2020”, организирана от БАЗХ с председател бившият земеделски министър Мирослав Найденов. На нея присъстваха представители на НАЗ, животновъди, застрахователи, студенти и журналисти.
Според Найденов, министерството на земеделието е необходимо да предприеме сериозни действия, за да може държавата ни да се възползва от възможностите за подпомагане на застраховането на земеделските производители посредством европейските фондове. Той посочи, че в САЩ няма субсидии, както в ЕС, но държавата поема от 60 до 100% от застраховките.
Един от най-големите проблеми, които отчитаме за предишния програмен период на Общата селскостопанска политика е, че не влязоха европейски средства за застраховане на земеделската продукция, направи равносметка бившият министър. Той посочи, че секторът е рисков, тъй като е зависим от природните условия. Той припомни, че в предишния програмен период е имало специална мярка за застраховане, насочена към зеленчукопроизводителите, но интереса към нея е бил нисък и те не са се възползвали от нея, въпреки че е покривала 80% от сумата за застраховане. В новия програмен период трябва да наваксаме пропуснатите възможности, призова д-р Найденов.
Застраховане на животните
Бившият директор на Българската агенция за безопасност на храните и зам.-председател на БАЗХ д-р Йордан Войнов посочи, че по негово време агенцията се е сблъскала с големи проблеми при застраховането на животните и продукцията. Той даде пример с епидемията от шап, заради която се наложи да бъдат унищожени много животни, а трудно бяха осигурени средства за обезщетение на стопаните. Благодарение на усилията на министър Найденов все пак успяхме да осигурим пари, но не достатъчно, каза д-р Войнов. Той добави, че подобни са и случаите с открития афлатоксин във фуража, ешерихия коли и доматения молец, при които независимо от предоставения ресурс от ЕС, не е имало възможност стопаните да се обезщетят в достатъчна степен.
Ангел Кинанов, отговарящ за сектор агрозастраховане в команията “Булстрад” представи различните видове агрозастраховки, които компанията предлага. Той посочи, че няма универсален продукт, който да се предоставя за всички стопанства, затова при всеки производител има индивидуален подход. Кинанов призова земеделските производители да бъдат много внимателни, когато избират застрахователния продукт и да се запознаят какви щети ще покрива той.
Възможности
Бившият директор на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) Никола Христов представи възможностите на европейския Регламент 1305, който определя възможностите за агрозастраховане. Регламентът дава три възможности. Първата е директно застраховане на животни и растения, като държавата, чрез фонд “Земеделие” възстановява 65% от застраховката при увреждане на над 30% от продукцията. За целта управляващия орган на ПРСР е необходимо да избере чрез конкурс застрахователна компания.
Втората възможност е създаването на взаимоспомагателни фондове от асоциации на земеделски производители. Чрез този инструмент може да се покрият два риска – от увреждане на над 30% от продукцията и при драстичен спад на доходите на земеделския производител.
При варианта за застраховане на продукцията чрез взаимоспомагателни фондове управляващият орган на ПРСР провежда конкурс, на който е явяват асоциациите на земеделските производители, те създадат взаимоспомагателни фондове, в които след това държавата възстановява 65% от средствата за агрозастраховките.
Стабилизиране на доходи
Третата възможност, която също може да се реализира чрез взаимоспомагателни фондове, е покриване на риска за стабилизиране на доходите.
Тя се отпуска само при условие че спадът в доходите надхвърля 30 % от средногодишния доход на отделния земеделски стопанин за предшестващия тригодишен период или от усреднената сума за три години на база предшестващия петгодишен период, като се изключват най-високият и най-ниският показател.
