Копа Коджека не приема никакви намаления в бюджета на ОСП след 2020 г., по думите на Пека Песонен, генерален секретар на организацията, която е най-влиятелна в земеделския сектор на ЕС. Запазването на бюджета на ОСП е единственият начин ЕС да обезпечи амбициозни цели като околна среда, конкурентоспособност и растеж, категоричен бе той по време на конференцията в София за финансовите инструменти за развитие на селските райони в ЕС.
Фермерите имат нужда от такива инструменти за подкрепа, които да са адаптирани към техните нужди и да ги защитават в случаи на нестабилност на пазарите на селскостопански продукти. Следващата ОСП трябва да предостави по-прости и ясни правила и политика в услуга на фермерите, заяви Пека Песонен и допълни, че ОСП трябва да бъде пазарно ориентирана.
Пека Песонен аргументира важността от продължаване на силната подкрепа за земеделието, като посочи, че заетите хора в селското стопанство са 26 млн. души, а заедно със заетите в хранително-вкусовата промишленост броят им възлиза на 40 млн. души, според генералния секретар на Копа Коджека. Задържането на заетите в сектора и създаването на нови работни места е изключително важно за развитието на сектора, подчерта той.
„Копа Коджека и още 8 заинтересовани страни обединихме сили и изготвихме Кодекс за добра практика за ефективен достъп до данни за операторите и защита на информацията. Това е много важно с оглед на целта за повишаване на информираността на обществото.“, обясни Пека Песонен.
Финансовите инструменти може да бъдат важен лост за развитие на селските райони, но те не трябва да заместват субсидиите, а двата вида финансиране да бъдат съчетани. Европа трябва да действа и да намери подходящи инструменти, които да отговарят на нуждите на селскостопанския сектор, според Песонен. „Не трябва да чакаме, вече разполагаме с финансови инструменти, които да използваме.“, каза той.
Реакцията на българския агросектор
За българския агросектор намалението на бюджета на настоящата ОСП е неприемливо. Необяснимо е свиването на разходите за ОСП при положение, че трябва да постигаме резултати в областта на околната среда и конкурентоспособността, категоричен бе председателят на АЗПБ Венцислав Върбанов. Според него е необходимо да се направи анализ на риска от изпадане в неконкурентоспособна позиция и дестабилизация на европейските производители и преработватели, особено в хипотезата на бъдещото увеличаване на стандартите за околна среда, климат, хуманно отношение към животните, и отварянето на пазара на ЕС с подписването на търговски споразумения с трети страни.
Зърнопроизводството е извън обхвата на финансиране на настоящата програма, отбеляза Мариела Йорданова, член на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Тя посочи, че зърнопроизводителите в България изостават спрямо средните добиви в ЕС и са под пазарен натиск от Изток. „Липсват ни застрахователни продукти за климатични и фитосанитарни рискове. За нас модернизацията и подновяването на материалните активи е продължаващ процес, а Законът за собствеността и ползването на земеделските земи е най-променяният закон“, обясни тя и бе категорична, че таванът за директните плащания ще се отрази негативно на зърнопроизводството.
