Андре Дефоа е създател на компанията за анализи и проучвания в земеделието Tallage, основана през 1993 година. Бюрото за анализи е специализирано в прогнозирането на тенденциите в аграрния бизнес, а основната дейност е публикуването на бюлетините Stratégie Grains, изготвянето на прогнози за производството и търговията, провеждане на специализирани икономически проучвания и дългосрочни прогнози на световните стокови пазари с фокус към Европа.
Какви са очакванията за цените на зърното през следващите години?
Ако говорим средносрочно за 5-10 годишен период може да кажем, че има потенциал за ръст в стойностите, но той няма да бъде голям. Тук влияят няколко фактора, които се балансират взаимно. От една страна продуктивността ще продължи да се развива, благодарение на прецизното земеделие, внедряването на по-добри технологии и придобиването на все повече знания от страна на земеделските производители. Всичко това означава, че добивите ще нараснат значително спрямо, да речем, изминалите 50 години. Ако се върнем обратно към периода 1950-1990 година ще видим, че добивите са се движели средно около 2 тона зърно от хектар. След тези години те започват да спадат, за да подемат нов ръст през последните няколко. Новите достижения в сферата на земеделието ще доведат до драстично увеличени в добивите от хектар и това е прогноза на почти всички анализатори. А този фактор е важен, защото знаем, че търсенето на зърно е в постоянен ръст, тоест трябва да може да се задоволи. От една страна заради търсенето няма как да се избегне повишаването на цените, но развитието в сектора ще компенсира драстичната разлика и затова измененията ще бъдат малки.
Кои култури се очаква да бъдат най-хитови?
Смятам, че семената ще имат много по-големи шансове от зърнените храни, защото търсенето на растителни масла драстично се увеличава. Това се случва наравно с ръста в икономиката на различните страни. Хората получават по-високи приходи и има по-добра покупателна способност за консумация на растително масло. Това се отнася и за месото, но там темпът на растеж е по-бавен. Трябва да разгледаме обаче как стоят нещата с търсенето и предлагането на растителни масла. Най-големият фактор при този вид продукти е палмовото масло, защото консумацията му отново бележи невероятен ръст за последните пет години. То играе много голяма роля в предлагането, а неговата продукция се състои предимно от дървета в Индонезия и Югоизточна Азия. Насажденията там са на много години и затова е необходимо да се създадат нови. Същевременно обаче законите за подобно начинание са много стриктни по цял свят. Например, нямате право да засадите палми на места, които са били залесени преди това. Да се увеличи производството на това масло може да се окаже много трудна задача в близкото бъдеще. Затова смятам, че цените на рапицата и соята ще имат рязък ръст в следващите години. Това може би ще е секторът, където увеличението ще се усети най-значително.
Какви са българските позиции на световния зърнен пазар?
България има силни позиции на пазара заради доброто си географско обозначение. Страната има достъп до Черно море, намира се в средата на голяма географска територия, която има нужда от внос на пшеница. Не сте далеч от Турция, от държавите от Близкия изток, дори и от някои части на Африка и Азия. Една от големите сили на България е добрата й експортна ориентираност.
Имате голям потенциал за да развиете зърнопроизводството и да повишите добивите си в следващите години. Начинът по който се структурират фермите в България (има много големи ферми) ще допринесе за това. Има голяма разлика между земеделието тук и в Западна Европа. Например, размерът на земята, който се обработва от една компания в България е в пъти по-голям, отколкото във Франция. Този факт се възприема като спорен и за много хора е проблем, но по отношение на продукцията е голяма сила за българското селско стопанство.
Как може да достигнем до по-добри позиции на пазара?
Ако производството нарасне, то тогава ще е възможно да се развият нови обекти, а потенциалът за растеж го има. Сравнявайки със Западните страни ще видим, че средните добиви от хектар там са по-високи от вашата страна, затова трябва да ги настигнете. Един от начините за постигане на това е да приспособите техните методи в обработването на земята, въвеждането на иновации и подмяна на земеделската техника. Ако това се случи, то в периода от 7-10 години България може да стане достоен конкурент на другите държави. Трябва да отбележим и че в момента страната разполага с опитни фермери, които много добре управляват стопанствата си.
Единственият вариант, в който нещата може да тръгнат в друга посока и производството да падне, е свързан с използването на пестициди и торове, за които в момента се водят оживени дискусии в цяла Европа. За използването им започна да се води мониторинг на европейско ниво и в бъдеще очакваме да се намали употребата им.
Царевицата вдига производството на зърно по света
Водещите световни анализатори отново повишиха предвижданията си за производството на зърно по света. В последния доклад на USDA прогнозата достига до 2,07 млрд. тона, като се дължи основно на царевицата. Според Международния съвет по зърно (IGC) повишението е с 5 млн.тона до 2,07 млрд. тона, което е с 3% по-малко от миналогодишното производство. Много царевица идва най-вече от увеличено отглеждане на културата в САЩ. По прогноза на ЕК световното производство на зърнени ще достигне почти 2,08 млрд. тона. Растеж при царевицата на Стария континент бележат Франция, където добивите са с 26,5 % и Румъния, която успява да запише със 17,7 % по-добри резултати.
Според USDA световното производство на пшеница продължава да бележи растеж, главно заради нарастване на отглеждането в Русия и Европейския съюз. Крайните запаси са оценени на 267,53 млн.тона, което е с 0,6 млн.тона по- малко в сравнение с предишната прогноза на експертите.
Прогнозата на анализаторите от „Strategir Grains“ се запазва на същите нива (151,8 млн.тона) като при тази от месец октомври. При меката пшеница има понижение от 0,3 млн.тона, основно в Испания, Холандия, Чехия, Естония, Латвия и Литва (0,55 млн.тона). С 0,25 млн.тона комбинирано се е увеличило производството в Белгия/Люксембург, Франция, Ирландия, Австрия и Хърватия. При твърдата пшеница ръст има във Франция и Испания.
Текст под снимка: