Колекцията на БАН – перла в короната на Ботаническите градини

Георги Узунов
Георги Узунов
6 Минути

Ботаническата градина на БАН поддържа най-богатата у нас обществена колекция растения. Има важната и отговорна задача да съхранява научни колекции живи растения за нуждите на експерименталната ботаника и образованието. Обществената й функция е свързана с проблемите на проучване и опазване на биоразнообразието и разпространяване на информация за него към обществото. Тя е база за практически занятия на студенти и ученици.

Във връзка със задълженията на страната по Международната конвенция за търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора на ООН, е изграден Спасителен център за конфискувани растения. Обменят се материали за изследвания и градинарски цели с над 450 градини и арборетуми от 62 страни; предоставят се растения за обогатяване на колекциите на други градини и паркове в страната.

Специалисти имат водещо участие в определянето на мрежата от важни места за растенията в България, вземат активно участие в оценката за Червения списък на растенията у нас и Европа, както и в Националната система за мониторинг на висшите растения.
Изграждането на Ботаническата градина на БАН започва преди повече от век и

води началото си от Царската ботаническа градина

в София. Колекциите от скални и алпийски растения, свързани с имената на царските градинари Й. Келерер и В. Шахт са сред най-богатите в света. От 1947 г. Царските природонаучни музеи и институти преминават към Българската академия на науките. Ботаническата градина със съхранените колекции става част от Института по ботаника с Ботаническа градина.

Във връзка със строителството на Паметника на Съветската армия, Градината двукратно е премествана, а с днешна дата се намира в подножието на Витоша – южно от Околовръстния път между кварталите Бояна и Драгалевци. През 1993 г. започва да функционира като самостоятелно специализирано звено при БАН, а от 1998 г. е отворена за посетители.

В Ботаническата градина може да видите над 3300 вида растения от всички континенти. Над 1200 образеца са декоративните сортове, създадените от човека: рози, орхидеи, традиционни японски азалии, камелии, обичаните в цял свят мушката (пеларгониуми), екзотични американски фуксии (обички), японски кленове, сортове на хвойни, туи, лъжекипариси и други.

Като част от зелената система на столицата, тя е и място за отдих и наслада за хиляди посетители. Ежегодно на територията й се провеждат тематични събития – „Срещи с растенията”, изложби за отделни групи (азалии, орхидеи, бегонии) и др.
Най-популярни и посещавани са

оранжерийните колекции, следвани през лятото от розите.

Пролетно време е привлекателна най-високо разположената част на градината със сбирката от дървесно-храстови растения от Азия. Колекциите са база за обучение на студенти от Софийски университет, Лесотехнически университет, Нов български университет и Тракийския университет, курсовете по Ботаника, Екология, Дендрология и Цветарство, като се провеждат отделни практически занятия.

От началото на ХІХ век датира международната система за обмен на материали между Ботаническите градини. Градините издават Списъци на семената и вегетативните материали, които предлагат за обмен. Разпращат ги на кореспонденти, които правят заявки по тях. Образците са безплатни, всяка градина поема пощенските разноски по изпращането им.

Вече 60 години международният обмен е основен за обогатяването на сбирките на Ботаническата градина на БАН. Провежда се
активна кореспонденция с над 450 учени от 72 страни.  Най-многобройни са кореспондентите от Германия, Франция, Русия. Обменя се опит и с градини от екзотични страни, като Индонезия, Австралия, Тайван, Япония и Индия.

Първият списък на Ботаническата градина при БАН е издаден през 1952 г. под ръководството на академик Николай Стоянов.
До 1992 г. Индексът се издава ежегодно, а след това – веднъж на две години. Индексът има три основни раздела: семена от естествени находища в България; семена от тропическите колекции; семена от колекциите, отглеждани на открито.
В различни периоди към тях са добавяни семена на растения от парковете Враня, Кричив, Евксиновград; от колекцията ароматни и лекарствени растения, отглеждани в опитното поле на Института по Биоразнообразие и екосистемни изследвания; събрани от естествени находища в други страни. Винаги

най-търсени са семената, събрани от природата,

особено тези на ендемични за България или Балканите видове.

Ботаническата градина получава растения и прави обмен с общо 15 градини, сред които Университетската ботаническа градина в Москва, Кралските Ботанически градини в Кю и Единбург, Великобритания, Централната ботаническа градина в Киев, градините в Оломонц, Лейден, Хелзинки, ботаническите градини на Софийския университет в София, Варна и Балчик.

От 2000 г. в Ботаническата градина ежегодно се провеждат Пролетни и Есенни срещи с растенията. Те са през април, във връзка с Деня на Земята и през октомври, във връзка с годишнината от основаването на Академията. Тази година Есенните срещи с растенията са от 11 до 14 октомври.

През декември градината ще представи и тематична експозиция за растенията в коледната символика, която ще започне от 6 декември.
Ботаническата градина на БАН е отворена за посетители всеки ден от 10:00 до 16:00 ч.

Георги Узунов е в сферата на журналистиката от 7 години. Работил е за национални медии като Радио "Фокус", Дарик Радио и Националното радио. Завършил е бакалавър "Журналистика" в Софийския университет, а магистратурата му е в специалност "Журналистика, Продуцентство и Финанси".

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА