В България темата остава недостатъчно обсъждана и се забелязват пропуски в комуникацията с европейските институции
В края на ноември приключи конференцията на ООН за изменението на климата, COP29, където делегатите се съгласиха на споразумение за 300 млрд. долара за подпомагане на развиващите се нации в справянето им с климатичната криза. Наречен „Финансовият СОР“, тази година конференцията в Баку, Азербайджан, не подмина и още един важен въпрос – този за здравето, това съобщи за Климатека Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването.
Изтичащата година се оказа белязана от бедствия, предизвикани от изменението на климата. Наводненията в Испания унищожиха имущество за милиарди и взеха над 200 живота, екстремни горещини обхванаха Близкия изток, Балканския полуостров и България.
Според Европейската обсерватория за климата Коперник е сигурно, че 2024 г. ще бъде най-топлата година в историята и първата календарна година с превишение над 1,5°C над средната прединдустриална температура на въздуха на Земята.
В ежегодния доклад на реномираното здравно списание Лансет, който беше публикуван преди конференцията в Баку, се твърди, че изменението на климата вече се отразява негативно на здравето на европейското население и че при липса на подходящи мерки тези въздействия ще продължат да се увеличават в съвсем близко бъдеще. Повишаването на температурите доведе до ръст на смъртността, свързана с топлината, ограничи предлагането на работна ръка и увеличи периодите на рискови часове за упражняване на физическа активност.
Изследванията показват, че България ще бъде засегната от горещи вълни все по-често и силно.
Миналата година нашата страна беше поставена от авторитетно проучване на второ място в Европа по смъртност, свързана с жегите. Според същия доклад адаптацията към горещините в Европа е спасила немалко хора – без мерки смъртността би била с 80% по-висока, а сред възрастното население – дори със 100% по-висока от регистрираната. Този факт обяснява в голяма степен наблюдаваната рекордна смъртност при горещини у нас, където все още няма планове за защита на населението при горещо време.
Световната здравна организация от години алармира, че климатичните промени са най-голямата заплаха пред общественото здраве през 21 век. Макар и малко късно, основите на здравните преговори на СОР са положени. Да се надяваме, че в бъдеще здравният сектор ще участва все по-активно в борбата с изменението на климата на най-високо равнище. Публикуваните доклади на авторитетни институции преди конференцията, със задълбочени данни от най-критичните точки на планетата, включително Европа и Балканите, доказват неотложната необходимост от съвместни решителни действия.
Източник: Климатека
