Русия вече е най-големият износител на пшеница в света. Но изменението на климата може допълнително да засили позицията на Федерацията на пазара на зърно. Руснаците вече отглеждат пшеница на около 28 – 29 милиона хектара. Това е по-голяма площ, отколкото целият Европейски съюз разполага в момента – 24 милиона хектара. Региони в Далечния изток и в Арктика, които преди това са били вечна зима, могат да се превърнат в райони за отглеждане на пшеница и други видове зърно. Това значително ще укрепи позицията на Русия като най-важния доставчик на зърно за нарастващото световно население.
Други важни износители като САЩ, Европа или Австралия и Южна Америка биха могли да изостанат значително в класацията. Поне ако се вземат сериозно прогнозите за климата и последиците за отглеждането на зърнени и други земеделски култури. Прогнозират се по- дълги периоди на горещини, повече засушавания и обилни валежи .
FAO изчислява, че температурите в най-важните региони на растеж ще се повишат с 1,8 градуса през следващото десетилетие и с цели 3,9 градуса до 2050 г. В изказване на Арктическия форум през 2019 г., събитие, което обединява арктически общности, академични среди и международни организации, руският президент Владимир Путин каза: „Арктика ни изправя пред огромни предизвикателства. Можем да отговорим успешно на това само ако го направим заедно. Едно от предизвикателствата ще бъде намирането на баланс между икономическото развитие и опазването на околната среда на Арктика.
Майкъл Пол, експерт в Stiftung Wissenschaft und Politik в Берлин, коментира пред Deutschlandfunk за амбициите на Русия: „Говори се за до 20 процента, които Арктика ще генерира за брутния национален продукт на Русия“.
Русия вече снабдява половината свят със зърно
Руснаците вече отглеждат пшеница на около 28 до 29 милиона хектара. Това е по-голяма площ, отколкото целият Европейски съюз разполага – 24 милиона хектара. Пролетната пшеница расте на почти 60 процента от площта с пшеница в Русия – около 15 до 17 милиона хектара. Поради климатичните условия се отглежда главно в Далечния изток и в по-студените райони на Русия.
Това е много подобно на Канада, където предимно богата на протеини пролетна пшеница се отглежда в прерийните провинции с климат, сравним с този на Далечния изток. Има обаче само около 9 до 10 милиона хектара, на които расте най-важното канадско зърно за износ.
Прогнозите за руската Арктика и Далечния изток, където досега преобладаваше вечната зима, предлагат огромен потенциал за разширяване на производството на пшеница. В допълнение, периодите на растеж в останалата част от студения руски регион вероятно ще бъдат по-дълги и възможният потенциал за добив на култивираните зърнени растения също вероятно ще се увеличи.
Преди година New York Times написа голяма статия, озаглавена „Как Русия печели климатичната криза“. Там се казваше: Най-голямата страна в света е в най-добра позиция да се възползва от затоплянето, защото ще има много повече земя за отглеждане на зърно.
В допълнение към по-добрите условия за отглеждане, Русия се възползва и от постоянно нарастващото глобално търсене. Международният съвет по зърното (IGC) предвижда непрекъснато нарастване на търсенето и потреблението на зърно с един до два процента годишно през следващите десетилетия , въз основа на това как световното население се развива в момента . През последните години обаче ръстът на потреблението на пшеница е значително по-висок. През 2019/20 г. беше почти 6 процента!
Според оценки на Министерството на земеделието на САЩ (USDA), руснаците вероятно ще изнесат около 35 до 36 милиона тона пшеница тази година, въпреки съществуващите експортни мита и ограничения за износ. В предишната рекордна 2017/18 година експортът беше дори 41 милиона тона. Това е между 17 и 21 на сто от световния износ. Никой наистина не може да се сравнява с това. Само в добри години 27-те страни от ЕС заедно управляват също толкова голям обем на износ.
Златни времена: Износът на храни е важен, колкото при петрола и газа
FAO също очаква Русия да може значително да увеличи производството и добивите на зърно. Руската реколта от пшеница се колебае между 75 и 85 милиона тона през последните години. Почти половината от това се изнася.
Като се има предвид това развитие, златните времена могат да изгреят за руските износители на зърно. Експортът на зърно и други селскостопански продукти може да бъде толкова важен за Русия след десетилетие, колкото износът на петрол и газ днес, каза още преди пет години тогавашният руски министър на земеделието Александър Ткачев.
В допълнение към огромното разширяване на отглеждането, предлагано от Арктика и Далечния изток, трябва да се добави и увеличеното използване на минерални торове, където самата Русия е голям производител и износител, но също и използването на нови съвременни технологии, подобряването на транспортната инфраструктура и разбира се използването са нови сортове зърно.
В последно време добивите за зимна пшеница са доста ниски, така че все още има много място за подобрение. Руската реколта от пшеница се колебае между 75 и 85 милиона тона през последните години. Почти половината от това количество е изнесено. В своето проучване ФАО стига до заключението, че досега руското зърнопроизводство е нараснало главно чрез разширяване на площите. И на фона на продължаващото затопляне в Далечния изток и в Сибир увеличаването на площите вероятно ще остане един от основните двигатели на растежа.
