Много важно е да се прави разлика между ГМО и новите геномни техники, смята министърът на земеделието и храните
„В Европа влиза ГМО соев шрот, защото соята почти 100% ГМО, включително и царевицата клони натам, но извън Европа. В Европа ГМО не се произвежда, но се внася от страни, като Бразилия, САЩ, фигурира във фуражите и още не съм забелязал някой да е придобил в следствие на това някакви здравословни проблеми“, каза пред БНТ министърът на земеделието и храните Кирил Вътев.
Той уточни, че не адмирира и не лобира за генно модифицираните организми (ГМО). „Много важно е да се прави разлика между ГМО и новите геномни техники. Веднага се намесиха хора, които нямат никаква представа и представиха новите геномни техники като ГМО, но каква е разликата? При ГМО имаме внасяне на външен нетипичен ген, за да получим определено качество. Баналният пример е ген от риба в домат, за да бъде доматът лъскав, устойчив и да трае дълго. Не мирише на риба, но не мирише на нищо. При новите геномни техники те по-скоро кореспондират с естествената селекция. Един сорт, който как се получава – опрашване между два сорта от един и същ вид, дали е слънчоглед, дали е пшеница, няма значение, два различни сорта се кръстосват, майчина и бащина линия, и за да се получи накрая устойчив хибрид“, уточни Кирил Вътев.
Според него за науката са нужни между 8 и 12 години, за да може да се направи тази селекция – да се изберат точно тези растения, които отговарят на качествата, които искат да бъдат постигнати.
Чрез новите геномни техники този период може да се съкрати, каза още министърът.
Преди дни България гласува „Въздържал се“ по време на Съвета на министрите по земеделие и рибарство по предложението за Регламент относно растенията, получени чрез новите геномни техники и храните и фуражите, получени чрез тях. Позицията на България бе „Въздържал се“, тъй като се отчита политическата чувствителност по темата и обществената нагласа по този въпрос в страната, каза тогава министърът.
