Как фермери и природозащитници оценяват новите стратегии на ЕС до 2030 г.

Фермерските лобита и природозащитници настояват за предпазливо отношение към стратегиите „От фермата до трапезата“ и “Биологично разнообразие 2030“. Европейската комисия представи двете политики като част от Зеления пакт, предложен от председателя на институцията Урсула Фон Дер Лайен. Реакциите на заинтересованите страни са различни.

Най-голямата фермерска организация в ЕС Копа-Кожека предупреди за застрашаване на стратегическия интерес на ЕС към храните, стабилността, конкурентоспособността на селското стопанство и селскостопанските доходи, които без това са силно повлияни от пандемията COVID-19.

Копа-Кожека настоява за независима оценка на въздействието, преди да се предприемат законодателни действия. Преди публикуването на предложението за Многогодишната финансова рамка и Инструмента за възстановяване на 27 май, организацията отправя предложение за съгласувани политики на ЕС, както и за достатъчно финансиране, за да могат земеделието и горското стопанство да продължат да допринасят за различните цели на Общност, като осигуряване на безопасност и устойчивост на храните, снабдяване с възобновяеми суровини и осигуряване на работни места в селските райони. В същото време трябва да продължат екологичните и биологичните практики и борбата за изменението на климата.

Визирайки Стратегията „От фермата до трапезата“, лобистите от Копа-Кожека биха искали да видят бъдещите цели съпътствани от цялостна оценка на въздействието за земеползването в сектора.  Те предлагат да има подходяща консултация със съответните заинтересовани страни, по-специално относно използването на продукти за растителна защита, продажби на антимикробни средства, използване на торове и правила за хуманно отношение към животните.

По отношение на целта 25% от земеделската земя да бъде за биологично земеделие до 2030 г., Копа-Кожека счита, че ЕК трябва да отчита кумулативното социално и икономическо въздействие на типично по-ниските органични добиви, както и пазара, реалностите и намаляването на конвенционалните добиви поради липсата на необходимите инструменти. От Копа- Кожека подчертават, че всеки тип етикетиране на хранителните стойности и насоките за диети трябва да се основава на здравата наука и да се избягва опростеният подход, който може да бъде подвеждащ. Според тях, успехът на двете стратегии ще зависи от земеделските стопани, собствениците на гори и техните кооперации.

Конфедерацията на европейските собственици на гори (CEPF) приветства целта за запазване и засилване на биоразнообразието вкл. в европейските гори. Конфедерацията обаче подчертава, че Стратегията за биологичното разнообразие 2030 пропуска възможността да гарантира съгласуваност и правилна политика относно ползите за климата и биоразнообразието, произтичащи от използването на дървесина, която е устойчив и локален източник.

Международната федерация на биоземеделското движение, група към ЕС (IFOAM ЕС) приветства  двете стратегии и целта 25% от земеделската земя да е за биологично земеделие до 2030 г., както и мерките за повишаване на търсенето на биологични продукти чрез схеми за насърчаване. Федерацията подчертава, че трябва да се преобразува селското стопанство на ЕС за справяне с кризите от климатичните промени и биологичното разнообразие. Селскостопанските системи трябва да станат по-устойчиви.

Европейският съвет на младите земеделски производители (CEJA) подчертава, че двете Стратегии не предлагат дългосрочна визия и е подценена ролята на фермерите и новите поколения в бъдещето на хранителните системи. Според младите земеделски производители ограниченият достъп до земя – най-голямото предизвикателство за младите бъдещи земеделски стопани в ЕС, дори не е споменато в документа и показва, че стратегията „От фермата до трапезата“ не успява да разпознае нуждите и амбициите на земеделските производители в този дебат.

Европейският съюз за търговия с животни и месо (UECBV) заяви, че иска да види „балансирано подобрение“ на стратегията  „От фермата до трапезата“, за да се гарантира, че тя постига целта „никой да не изостава”. Приносът на Съюза към Зелената сделка ще стане чрез продължаване на промоцията за устойчиво животновъдство плюс производство и консумация на месо, като не се забравя, че те имат дълбоки корени в европейската култура и хранителни навици.

Индустрията за производство на храни и напитки в ЕС (Food Drink Europe) подкрепя амбицията, че хранителните системи трябва да станат златен стандарт за екологична, социална и икономическа устойчивост и заявяват, че „докато хранителните системи проявяват устойчивост през цялата пандемия COVID-19, осигурявайки на потребителите непрекъснат достъп до безопасни, питателни и достъпни храни и напитки, тази устойчивост трябва да бъде допълнителна подобрена, за да се подготви за други значителни предизвикателства, по-специално за промените в климата“.

Производителите от федерацията на Европейските комбинирани фуражи (FEFAC) приветстват готовността на ЕК за засилване на продоволствената сигурност, както на глобално ниво, така и на равнище ЕС и за устойчивост на селското стопанство и хранителните системи.

Международната платформа за използването на насекоми за храна и фуражи (IPIFF) приветства публикуването на стратегията “От фермата до трапезата”. Платформата стартира брошура, озаглавена “Етапи от сектора на насекомите за устойчиви вериги за доставка на храни”. Организацията подчертава, че преходът към по-устойчива храна е взаимосвързан с диетичните модели, докато ролята на производството на насекоми е ключова за осигуряването на разнообразие и местни и питателни хранителни продукти, които са от съществено значение за подпомагане на прехода към по-здравословни и устойчиви в бъдеще диети.

Организацията представляваща интересите на европейската растително-маслена и протеино-брашнена промишленост (FEDIOL) споделя целта за подпомагане на прехода към по-устойчива хранителна система на ЕС. Организацията заявява, че предложените пътни карти водят до промени на моделите на потребление и производство, към подобрена устойчивост с потенциални далечни последици за всички участници във веригата вкл. за потребителите.

Организацията за хуманно отношение към животните в Европа (Animal health Europe) подкрепя амбицията на ЕК да „върви към справедлива, здрава и екологично чиста хранителна система, с трансформация, основана на иновативни и благоприятни технологии, като същевременно се зачита биоразнообразието и околната среда“. Те казват, че приоритизиране на финансирането на национално и европейско равнище за „иновативно ранно здравеопазване на животните, изследвания чрез програми като „Хоризонт Европа“ ще бъдат ключови за „разработване на нови поколения ваксини и други превантивни инструменти и терапии.

Европейската асоциация за защита на културите (ECPA) заявява, че “би приветствала реалистични цели, отразяващи резултатите от оценка на въздействието.

Комитетът на регионите (КР) приветства предложените екологични цели, които са много подобни на предложените от институцията в становището за ОСП след 2020 г., прието на 5 декември 2018 г. КР предлага да се включат пет количествено определени екологични цели до 2027 г. в бъдещата ОСП, а именно: 30% намаление на парниковите газове от селското стопанство  във всяка държава-членка (ДЧ); удвояване на площта на земята, използвана за биологично производство на ниво държава-членка или поне 30% от използваната земеделска площ (в сравнение с 2017 г.); минимум 30% намаление на употребата на пестициди на ниво държава-членка (в сравнение с 2017 г.); гаранция, че 100% от повърхностните и подземните води ще отговарят на Директивата за нитратите, без изключения.

Неправителствените екологични организации приветстват двете пътни карти. Европейското бюро по околна среда (EEB) приветства визията за бъдещето на природата и земеделието, двете стратегии „От фермата до трапезата“ и “Биологично разнообразие 2030“, както и предстоящия план за възстановяване от кризата с коронавируса (27 май). Най-голямата организация за опазване на околната среда, която се състои от 160 члена в над 30 държави приветства намалението с 50% на употребата на пестициди в европейските стопанства, намалението на употребата на торове и намалението на замърсяването с азот, но подчертава, че недостатъчно внимание е обърнато на трансформирането на начина на хранене (диетите), за да бъде по-здравословен и устойчив.

WWF приветства навременните пътни карти за постигане на устойчиво биоразнообразие, политики за храните и селското стопанство за следващото десетилетие на фона на продължаващата епидемия от COVID-19. Организацията счита, че двете стратегии ще доведат до промяна по теми като защитени зони, възстановяване на природата, биологично земеделие и намаляване на селскостопанските химикали. Тя оценява новото изискване към държавите членки да определят сравними цели при изготвянето на Стратегически планове по ОСП, но съжалява, че не успява да се справи с интензивното производство и прекомерната консумация на месо и млечни продукти.

Организацията Грийнпийс подчертава, че ЕК признава вредното въздействие, което прекомерното производство и свръхконсумацията на месо оказва за здравето, природата и климата, но не предлага действия за неговото намаляване.

Мрежата за действие срещу пестициди (PAN) приветства стремежа за намаление на общата употреба и риска от химически пестициди с 50% до 2030 г. и намалението на използването на по-опасни пестициди с 50%.

Изследователи от Института за европейска политика по околна среда (IEEP) заявяват, че  стратегията от “Фермата до трапезата“  е важна нова отправна точка, която изважда съществуващите политики от традиционните сектори и тесен обхват.

Според Farm Europe („Земеделието на Европа“) Стратегията за биологичното разнообразие ще намали производството на храни с най-малко 15% през следващото десетилетие. Те заявяват, че  въздействието на планираната 10% земеделска земя под угар ще доведе до намаление с близо 10% на обработваемата земя за производство на култури, настоявайки, че би било„ невъзможно да се заделят само маргинални или по-малко продуктивни земи“. Въпреки че се казва, че ефектът от намаляването на употребата на пестициди и торове е „по-труден за оценка“ платформата прогнозира, че съкращаването „ще има рязко отрицателно въздействие върху добивите“.

Планираното увеличение на биологичните площи  означава допълнително намаление с 3,5% на производството на храни. Farm Europe изразява съмнение, че потребителите, изправени пред дългосрочния икономически удар от COVID-19, биха били готови да платят допълнителните производствени разходи за органична храна. Засаждането на „поразителните 3 милиарди дървета “, както ги определя Farm Europe в изявлението си също биха отнели земя за производство. Това предполага, че ще отнеме огромна площ пасища, приблизително до 13%. Farm Europe добавя, че доходите и конкурентоспособността на фермерите също ще пострадат в резултат на загубата при производството на храни до края на това десетилетие.