2020 г. донесе трудности и промени за много хора по света, а ежедневните ни навици и поведение се измениха драстично след като започна разпространението на коронавируса по света. Приоритетите ни също не са същите, като много хора се фокусираха отново върху своето здраве и благополучие, включително са обръщат повече внимание какво ядат. В резултат на това културата на хранене и здраве се промени. Ето 8 – те най- големи промени, настъпили в храненето и хранителните навици, на които станахме свидетели през 2020 г. и които продължават да се развиват през 2021 година.
Функционално хранене
„Нека храната бъде твоето лекарство, а лекарството – твоята храна“, са думи на най-великият лекар на Античността, още наричан баща на медицината – Хипократ. Въпреки че това твърдение е противоречиво, неговата същност днес звучи повече от вярно – яжте храни, които ви подхранват както физически, така и психически. Поради значителното въздействие на COVID-19 върху физическото и психическото благосъстояние на много хора, нараства интересът към консумацията на храни, които служат за здравословни цели.
Повишаване на имунитета 
Храните не са просто средство за засищане на глада. През изминалата година COVID-19 ни напомни, че здравето е преходно и може да се промени по всяко време. За мнозина това доведе до търсене на продукти, които биха могли да поддържат здрава имунна система и да ги подготвят по-добре за болести. Според Market Research, над 50% от потребителите съобщават, че приемат повече добавки за имунното здраве през 2020 г. Този нарастващ интерес е основният фокус на здравната и уелнес индустрия през 2021 г. Вместо да се фокусират върху лечението на състояния, много потребители се стремят да ги предотвратят чрез укрепена имунна система.
В отговор на това хранителната индустрия започна създава продукти с добавени хранителни вещества, които могат да подпомогнат имунната функция и цялостното здраве, като цинк, селен, витамин С и витамин D. Нещо повече, алтернативните лекарства продължават да увеличават продажбите си през 2021 г. – бъз, ехинацея, астрагал, куркума и джинджифил са едни от най-продаваните билкови добавки, за които се твърди, че помагат за повишаване на имунната система.
Подобряване на психичното здраве
Психичното здраве също се превърна в приоритет за много хора. Докато храната сама по себе си не може да лекува депресия, тревожност или стрес придържането към диета, богата на разнообразни хранителни вещества, може да помогне за доброто психично здраве.
Диетите, богати на антиоксиданти, витамини (напр. Витамини от група В), минерали (напр. цинк, магнезий), фибри, здравословни мазнини (напр. Омега-3) и други биоактивни съединения, като пробиотици, са свързани с по-добро психическо състояние.
През 2021 г. все повече компании за храни и напитки излизат с продукти, съдържащи тези съставки, с акцент върху намаляването на стреса и подобряването на съня, което също е свързано с по-доброто психично здраве.
Локализъм
ЛокализъмВсе повече потребители се стремят да подкрепят местни компании с история и цели, а не големи корпорации. В действителност, според барометъра COVID-19 на Kantar, 52% от анкетираните заявяват, че обръщат повече внимание на произхода на продуктите, с фокус върху закупуването на местни храни.
Пандемията промени представите на много хора относно местната общност, особено на доставчиците на храни – хранителни магазини, фермерски пазари и ресторанти – които държаха храната в нашите чинии. Интересът към закупуване и консумиране на местно отглеждана храна продължава да нараства. По този начин се подпомага местнат
а икономика, храната е по-свежа и има по-малко въздействие върху околната среда.
Предистория
За мнозина само хубавата опаковка вече не прави продукта привлекателен. Много потребители също се интересуват от историята на компанията, като например избират продукти, плод на семеен бизнес.
Влияние върху климата
Подобно на ползите от локализма, диетите се насочват към по-екологични и устойчиви хранителни практики. Вместо да се бият между двата екстремни спектъра (т.е. вегани срещу месоядци), много хора ще се фокусират най-вече върху храни, които имат най-слабо въздействие върху климата.
Например диетите могат да включват по-малко животински продукти, но не и да ги премахнат изцяло. Вместо това потребителите избират животински продукти с по-нисък отпечатък върху околната среда, като например замяна на говеждо месо с пилешко или по- висок прием на растителни храни спрямо месни.
Освен това потребителите избират да купуват повече местно отглеждани продукти и животински продукти, за да намалят въглеродните емисии, причинени от доставката на храна на дълги разстояния. Целта на климатичната диета не е подходът „всичко или нищо“, а по-скоро постигане на малки промени, имащи голямо значение.
Флекситаризъм
Опитът да убедиш месоядеца да стане веган е голям подвиг, но срещата им някъде по средата може да е по-лесна. Изследвания показват, че потребителите започват да заменят няколко ястия на месна основа с растителни всяка седмица. Като алтернатива, те намалят дела на животинските продукти в рецептите и добавят повече растителни съставки. Междувременно компаниите продължават да популяризират растителни продукти, но също така разработват продукти, които съдържат по-големи количества растителни съставки и по-малки количества животински, за да помогнат на клиентите да намерят баланс.
Прозрачност
Начинът, по който се наслаждаваме на храната, продължава да се променя, когато светът се променя. Въпреки че удобната храна съществува от дълго време, качеството и здравословността на тези храни стават все по-важни и се очаква компаниите да бъдат по-прозрачни относно съдържанието им. Много хора са уморени от подвеждаща, фалшива или неясна информация. Очаква се компаниите да започнат да предоставят кратки и разбираеми списъци на съставките и да избягват използването на изкуствени оцветители и аромати.
Този и други интересни и полезни материали може да откриете в брой 112 на списание А Зона.
