Стойността на издръжката на живот през последното тримесечие на 2014 г. достигна до 561,88 лв. на човек от 4-членно домакинство (2 възрастни с 2 деца). За да покрива задължителните си разходи за образование, здравеопазване и жилище и да се храни съобразно необходимите норми, месечните доходите на това домакинство трябва са около 2247 лв., сочи анализ на КНСБ.
В сравнение с предходните анализи темпът на нарастване на издръжката на живота е с 0.1% на тримесечна база, а на годишна се отчита намаление от 0.6%.
Основните индикации за задържането на ценовите нива бяха очертани още след втората половина на 2013 г., когато се отчете реален спад, така че по-ниските темпове на нарастване на издръжката на живота бяха очаквани, се казва в анализа.
Основните фактори, които имат съществено влияние за устойчивото намаление на стойността на издръжката на живота, са както следва:
- Намалението на цените на електроенергията на три пъти от началото на 2013 г., като последното намаление влезе в сила от 01. 2014 г. с нови 1% за дневната тарифа и около 10% за нощната тарифа. В последното тримесечие на 2014 г., ефектът от намалението на цените на електроенергията се елиминира след увеличаването им през месеците юли и октомври, при това на годишна база се отчете ръст от 8.9%, а на топлоенергията ръст от 4.5%. В този период обаче започна да се проявява в голяма степен ефектът от последователното намаление на цените на петрола на световните пазари, който в най-общ план компенсира увеличението на цените на електро и топлоенергията. Макар и не със същия темп на намаление, резкият спад на цените на петрола се отразява върху цената на бензин, дизел, пропан-бутан и др. В годишен аспект цените на горивата и смазочните материали за ЛТС са намалели с 14.7%;
- Понижението на цените на международните борси и стихващите темпове на резки промени на цените на захар, маслодаен слънчоглед, олио също допринасят за низходящата тенденция;
- Продължаващата ниска инфлация в страните от ЕС и еврозоната, към които е насочен основно българският износ. През изминалата година месечната инфлация в еврозоната има стихващи темпове на нарастване и през декемвридостигна спад от 0.2% на годишна база;
- Плахото нарастване на крайното индивидуално потребление по-скоро има догонваща функция след силния годишен спад през 2013 г. (-1.8%). През анализирания период се наблюдават стихващи темпове на нарастване на крайното индивидуално потребление. След отчетения ръст от 3.7% през първото тримесечие, следват темпове в диапазон от 0.6 до 1.7%.Тези темпове на нарастване на крайното индивидуално потребление са твърде недостатъчни, за да се очаква възраждане на българската икономика. Така наложилото се през последните години трайно ограничено вътрешно потребление е израз на обща рестриктивна политика по доходите. Ако обаче, този процес се задържи по-дълго, има опасност икономиката да навлезе в “дефлационна спирала”, а тя води до ограничаване на общата стопанска активност, намаление на печалбата, до фалити на фирми и закриване на работни места.
Важна причина за забавяне развитието на икономиката в България е продължилите повече от година и половина дефлация. В сравнение със страните членки на ЕС-28 България заема първите места с най-висока средногодишна дефлация (-1.6%), следвана от Гърция (-1.4%), Кипър (-0.3%), Португалия и Испания ( -0.2%), Словакия (-0.1%). В действителност цените падат, но това означава, че икономиката се свива, производството намалява и бизнесът ще започне да съкращава работни места. Затова са необходими разработване и прилагане на пакет от мерки за борба с дефлацията. Единственият начин за борба с дефлацията, според анализаторите, е чрез нарастване на вътрешното потреблението. С продължаваща рестриктивна политика на доходите, правителството не осъзнава новата икономическа ситуация и потребността от контра-мерки срещу дефлацията.
